Също като Мелани Том бе практичен, уравновесен и имаше ясна представа за целите, които си е поставил. Беше на двадесет и две и искаше да поработи няколко години, а после да се запише в бизнес училище, може би в УКЛА.
— Ами ти? Какво смяташ да правиш през следващите няколко седмици?
При предишните си разговори не бяха навлизали в подробности за плановете на Мелани. Той знаеше, че има турне през юли след концерта в Лас Вегас. Мелани му беше казала колко ненавижда този град, но представлението там беше важно за кариерата й. Турнето щеше да бъде огромно. След края му тя възнамеряваше да се прибере в Ел Ей през септември. Том обаче нямаше представа какво е планирала за юни. Все още беше едва май.
— Другата седмица имам записи на нов компактдиск. Ще запишем някои от песните, които ще изпълнявам на турнето. Ще ми дойде добре като загряване. Като изключим това, съм свободна до концерта в Ел Ей през юни, точно преди да замина. Смяташ ли, че по това време вече ще си се върнал в Пасадена? – попита тя, а после му съобщи датата и на лицето й се изписа обнадеждено изражение.
Том се усмихна, докато я слушаше. Техните разговори, по време на които бе започнал да я опознава, бяха чудесни, а да я види отново, щеше да бъде като сбъдната мечта. Той тайно се боеше, че Мелани ще го забрави в мига, в който се върне в Ел Ей.
— Много бих искала да дойдеш на концерта в Ел Ей като мой гост. Когато работя, е голяма лудница, но може да ти хареса. Ако искаш, можеш да доведеш и приятели.
— Сестра ми направо ще откачи, като й го кажа – усмихна се Том. – Тя също ще си бъде у дома през юни.
— Тогава доведи и нея – предложи Мелани и гласът й се понижи до шепот: – Надявам се, че ще ми се обадиш, когато се върнеш.
— А ти ще искаш ли да говориш с мен? – попита Том.
Изглеждаше разтревожен. След като напуснеше „Президио“ и се върнеше към истинския си живот, Мелани отново щеше да се превърне в звезда и защо тогава би желала да продължат приятелството си? Той беше просто новоизлюпен инженер, т. е. никой на екрана на нейния бляскав живот. И все пак на нея като че ли й беше приятно да са заедно – толкова приятно, колкото на него самия.
— Разбира се, че ще искам да говоря с теб – увери го тя. – Надявам се, че ще ми се обадиш.
Тя записа номера на мобилния си телефон и му подаде листчето. Мобилните телефони все още нямаха обхват на територията на Сан Франциско и нямаше и да имат в скоро време. Компютрите и телефонните мрежи също не бяха възстановени все още. Говореше се, че щели да ги оправят до една седмица.
Двамата младежи се върнаха в болницата и когато влязоха, той се пошегува:
— Предполагам, че след като ще ходиш на турне, няма да се записваш в училище за медицински сестри – поне не в скоро време.
— Не и в този живот.
Предния ден Мелани бе запознала Том с майка си и Джанет не остана впечатлена. Според нейните разбирания той бе най-обикновено момче, а дипломата му по инженерство не означаваше нищо за нея. Тя искаше Мелани да излиза с продуценти, кинорежисьори, нашумели певци и известни актьори – с всеки, който можеше да привлече вниманието на пресата или да помогне за възхода на кариерата й. Каквито и грешки да бе допуснал, Джейк се класираше във всяка от тези категории. Той представляваше интерес за пресата. Том не представляваше такъв интерес и никога нямаше да представлява. А и неговото скучно, благоразумно, високообразовано семейство не струваше нищо в очите на Джанет. Въпреки това обаче тя не се тревожеше от приятелството на дъщеря си с него – смяташе, че щом напуснат Сан Франциско, Мелани ще го забрави, а и така или иначе двамата нямаше да се срещнат повече. Майката нямаше никаква представа за техните планове да се видят в Ел Ей.
Мелани прекара целия ден, както и цялата вечер, в работа с Маги. За вечеря Том им донесе пица от столовата. През изминалите дни храната си бе останала все така изумително вкусна благодарение на постоянно пристигащите с хеликоптер доставки от прясно месо, плодове и зеленчуци, както и на изобретателността на готвачите.
Евърет се присъедини към тях след приключването на последната за него среща на АА тук и каза, че отговорността за по-нататъшното организиране на събиранията ще се поеме от жена, чиято къща в „Марина“ била рухнала и която през следващите няколко месеца щяла да остане в убежището в „Президио“. През последните дни броят на присъстващите се бе увеличил значително и тези срещи бяха дали на Евърет неимоверна морална подкрепа. Тази вечер той отново благодари на Маги, задето го бе подканила да се захване с организирането им, а тя го увери, че той и бездруго е щял да го направи. След това двамата продължиха да си говорят, дълго след като Том и Мелани ги бяха оставили сами, за да се насладят на последната си разходка заедно. Това бяха дни, които всички те щяха да помнят дълго и за някои от тях тези спомени щяха да горчат.