— Не искам да се връщам в Ел Ей утре сутрин – каза Евърет, след като Том и Мелани си тръгнаха. Младежите бяха обещали по-късно да се върнат и да им пожелаят „лека нощ“. Хората, които щяха да пътуват за Лос Анджелис, щяха да заминат рано следващата сутрин и Мелани нямаше повече да се върне в болницата. – Тук ще се чувстваш добре, нали?
Тревожеше се за нея. Въпреки вътрешния й огън и неизчерпаемата енергия у Маги имаше нещо уязвимо, което през последните дни се бе научил да обича.
— Разбира се, че ще се чувствам добре. Не ставай глупав. Живяла съм в къде-къде по-лоши места, например в моя собствен квартал – засмя се тя и той се усмихна.
— Аз също. Но се радвам, че бях тук с теб, Маги.
— За теб съм сестра Маги – напомни му тя и отново се засмя. Между двамата ставаше нещо, което от време на време я тревожеше. Евърет бе започнал да се отнася с нея като с жена, не като с монахиня. Ето че сега проявяваше закрилнически инстинкт и тя трябваше да му напомни, че монахините не са обикновени жени, а такива, които се намират под закрилата на самия бог. – Моят създател е мой съпруг – цитира тя библията. – Той се грижи за мен. Нищо няма да ми се случи. И ти се погрижи да не ти се случи нищо в Ел Ей.
Тя все още се надяваше, че в някой от близките дни Евърет ще отиде в Монтана, за да потърси сина си, макар да знаеше, че все още не е готов за това. Но го бяха обсъждали няколко пъти и тя постоянно го окуражаваше да обмисли една евентуална среща.
— Ще бъда зает – трябва да редактирам всички снимки, които направих през последните дни. Редакторът ми направо ще откачи – рече с усмивка той. Нямаше търпение да види снимките, които й бе направил в нощта на земетресението и след това. – Ще ти изпратя копие от тези, на които те има.
— Много би ми харесало. – Маги се усмихна. Изминалите няколко дни бяха време, което никой от оцелелите нямаше да забрави – за някои трагично, за други преломна точка, която завинаги щеше да промени живота им към по-добро. Беше го казала на Мелани този следобед. Надяваше се, че все някога Мелани ще се ангажира с някаква работа на доброволни начала. Беше наистина добра в това и бе утешила много хора с неизменната си нежност и доброта. – От нея ще стане страхотна монахиня – сподели Маги с Евърет и той избухна в смях.
— Откажи се от мисълта да я вербуваш за каузата. Никога няма да успееш да я убедиш. Майка й ще я убие още на първата дума.
Евърет бе срещнал Джанет само веднъж, заедно с Мелани, и я възневидя от пръв поглед – реши, че е шумна, арогантна, нахакана, претенциозна и груба. Държеше се с Мелани като с петгодишна, докато в същото време се възползваше в пълна мяра от успеха й.
— Предложих й да потърси някоя католическа мисия, когато се върне в Ел Ей. Може да свърши страхотна работа с бездомните. Самата тя ми каза, че един ден би искала да спре всичко, с което се занимава, и да избяга за шест месеца, за да работи с бедните хора в някоя чужда страна. Една такава работа би й се отразила чудесно. Тя работи в един ненормален свят и някой ден все ще трябва да си почине от него.
— Може и да й трябва почивка, но не мисля, че ще я получи с майка като нейната. Не и докато продава платинени дискове и печели „Грами“. Може да мине доста време, преди да се захване с благотворителна работа, ако изобщо се захване.
— Човек никога не знае – рече Маги.
Беше дала на Мелани координатите на един свещеник в Лос Анджелис, който вършеше фантастична работа с хората, които живееха на улиците, и всяка година прекарваше няколко месеца в Мексико, за да помогне и там.
— Ами ти? – попита Евърет. – Какво ще правиш сега? Ще се върнеш в „Тендърлойн“ при първа възможност?
Той ненавиждаше квартала, в който живееше Маги – бе прекалено опасен за нея, все едно дали самата тя искаше да го признае или не.
— Мисля, че ще остана тук известно време. Другите монахини също ще останат, както и някои от свещениците. Много от хората, които живеят тук, вече нямат къде другаде да отидат. Убежището ще продължи да действа поне още шест месеца. Ще работя във временната болница, но от време на време ще се отбивам вкъщи, за да проверя как са нещата там. Вероятно тук ще има по-голяма полза от мен. Мога да използвам медицинските си познания. – Наистина ги беше използвала, при това много добре.