Мелани целуна Маги за лека нощ и двамата с Том си тръгнаха. Евърет щеше да напусне „Президио“ заедно с младата певица и антуража й на другата сутрин. Те щяха да бъдат сред първите заминали от Сан Франциско. Уреденият от Червения кръст автобус щеше да ги вземе в осем часа. Имаше и други, които щяха да потеглят по-късно по предварително определени дестинации. Вече ги бяха предупредили, че може да се наложи да стигнат до летището по странични улички и второстепенни пътища, тъй като на автострадата имаше прекалено много затворени участъци и можеше да им отнеме два часа, ако не и повече, да се доберат до самолетите.
Евърет с тъга пожела „лека нощ“ на Маги. Миг преди това я прегърна и пъхна нещо в ръката й. Едва след като Евърет се отдалечи, тя разтвори дланта си и видя медала от АА – щастливата му монета, както я наричаше той. Маги се усмихна, докато я гледаше, и в очите й заблестяха сълзи. После я пъхна в джоба си.
Том изпрати Мелани до хангара. Тя бе решила да прекара там тази последна нощ. За първи път се връщаше в залата след случилото се с Джейк и Ашли. На няколко пъти ги бе виждала из убежището, но самата тя ги избягваше. Ашли бе идвала неведнъж в болницата с молба да говори с нея, но Мелани се преструваше на заета или се измъкваше през задната врата и молеше Маги да се оправи с натрапницата. Не желаеше да чува лъжите, извиненията или измислиците на това момиче. Според нея Ашли и Джейк напълно се заслужаваха един друг. Далеч повече й харесваше да прекарва времето си с Том. Той бе много специален човек, с дълбочина на характера и доброта, които отговаряха на нейната собствена душевност.
— Ще ти се обадя веднага щом възстановят телефонната мрежа, Мелани – обеща й той.
Беше безкрайно щастлив, след като тя го увери, че ще се радва да го чуе. Струваше му се, че е спечелил най-голямата награда от лотарията, и все още не можеше да повярва на късмета си. Не го интересуваше коя е в професионален план – просто смяташе, че е най-милото момиче, което някога е познавал. Самата тя бе също толкова впечатлена от него поради същите причини.
— Ще ми липсваш – рече тихо тя.
— И ти на мен. Желая ти късмет със записите.
Тя сви рамене.
— Лесно е и понякога е забавно – когато всичко върви добре. Ще трябва да направим доста репетиции. Вече чувствам как гласът ми ръждясва.
— Умът ми не го побира. На твое място не бих се тревожил за това.
— Ще мисля за теб – увери го тя и се разсмя. – Никога не съм си представяла, че един лагер за оцелели след земетресение в Сан Франциско може да ми липсва.
Том също се разсмя, а после без предупреждение нежно протегна ръце, взе я в прегръдките си и я целуна. Когато устните им се разделиха и Мелани вдигна лице към него и му се усмихна, й се стори, че е останала без дъх. Не беше очаквала целувката, но определено й се беше насладила. Том я целуваше за първи път – не беше го направил нито по време на разходките им, нито по време на тихите им разговори. До този момент двамата бяха приятели и Мелани се надяваше, че ще останат такива дори ако прибавеха към приятелството нещо повече.
— Грижи се за себе си, Мелани – рече тихо Том. – Наспи се хубаво. Ще се видим утре.
В столовата, доброволците опаковаха храна за хората, които си тръгваха следващата сутрин. Нямаше начин да се предвиди колко ще трябва да чакат на летището и дали там ще има храна. Последното не изглеждаше много вероятно, затова столовата осигуряваше припаси, които хората да вземат със себе си.
Мелани влезе в хангара със замечтана усмивка на устните и намери своите хора на същото място, където бяха от самото начало. Забеляза, че Ашли не спи до Джейк, а на отделно легло, но това не я интересуваше. Майка й лежеше напълно облечена в леглото си, спеше дълбоко и хъркаше. За последен път нощуваха в убежището. На следващия ден целият им престой тук щеше да им се струва нереален, като сън, когато се върнеха към удобствата на живота си в Ел Ей. Мелани обаче знаеше, че ще помни тази седмица до края на живота си.
Тя забеляза, че Ашли е будна, но не й обърна внимание. Джейк бе обърнат с гръб към нея и изобщо не помръдна, когато тя влезе в спалното помещение. Мелани изпита облекчение. Не гореше от желание да го вижда или да пътува заедно с него на другия ден, но нямаше друг избор. Всички те щяха да летят с един самолет заедно с още петдесетина души от лагера.
Мелани се мушна под одеялото си и чу шепота на Ашли:
— Мел… Мел… Съжалявам.
— Всичко е наред, Аш… не се тревожи за това – каза Мелани, мислейки за Том.
Обърна гръб на приятелката от детинство, която я бе предала, и пет минути по-късно вече спеше с чиста съвест. Ашли остана будна и цяла нощ се мята и въртя в леглото си с ясното съзнание, че завинаги е загубила най-добрата си приятелка. А вече знаеше, че Джейк не си е струвал тази загуба.