Изведнъж, като че ли бе прочела мислите й, майка й попита за него, докато двете седяха в кухнята, Мелани ядеше яйцата си, а Джанет се тъпчеше с китайска храна, повтаряйки, че през последните девет дни е гладувала, което не беше вярно. Всеки път, когато Мелани я видеше, Джанет дъвчеше нещо – понички, сладолед, цял пакет чипс. Изглеждаше напълняла с три килограма, ако не и с пет.
— Нали няма да се заплеснеш по онова момче, което срещна в лагера? Онзи, дето е инженер от „Бъркли“?
Мелани се учуди, че майка й си спомня тази подробност. Отношението й към Том бе толкова презрително, че на Мелани чак не й се вярваше, че майка й помни какво образование е получил. Джанет обаче изглеждаше напълно осведомена по отношение на Том – от това как се казва до специалността му в университета.
— Не се тревожи за това, мамо – рече тя неопределено.
Отношенията й с Том определено не бяха работа на майка й. След две седмици навършваше двадесет и бе достатъчно голяма сама да си избира мъжете. Беше научила много от грешките, които бе допуснала, като се захвана с Джейк. Том бе съвсем различен от бившия й приятел и Мелани искаше да е част от живота му – живот, който бе далеч по-смислен и нормален, отколкото този на Джейк.
— Какво означава това? – попита майка й с разтревожен вид.
— Означава, че е свястно момче. Аз съм голямо момиче и да, може би ще го видя отново. Ако се обади. Надявам се да го направи.
— Ще ти се обади. Изглеждаше луд по теб, а и ти си Мелани Фрий, а не коя да е.
— Какво значение има това? – попита Мелани огорчено.
— Има огромно значение – напомни й Джанет, – и то за всеки друг на планетата, освен за теб. Не смяташ ли, че прекаляваш малко с тази твоя скромност? Виж, никой не може да отдели това, което си като човек, от това, което си като звезда. Не им е заложено в ДНК-то. Сигурна съм, че това момче е толкова впечатлено от теб, колкото и всички други. Кой иска да излезе с някакво никому неизвестно момиче, ако може да излезе със звезда? Ти ще бъдеш черешката на тортата.
— Не мисля, че Том се интересува от черешки, нито пък от торти. Той е сериозно момче, инженер е и е добър човек.
На лицето на майка й се появи израз на отвращение.
— Колко скучно – каза тя.
— Изобщо не е скучно. Той е умен – настоя Мелани. – Харесвам умните мъже.
В гласа й не се долавяше опит за извинение. Такава беше истината.
— Значи си извадила късмет, че се отърва от Джейк. През последните девет дни това момче направо ме подлуди. Само хленчеше, нищо друго не правеше.
— Мислех, че го харесваш. – Мелани изглеждаше изненадана.
— И аз така си мислех – отвърна Джанет. – Но когато си тръгнахме от лагера, вече ми беше дошло до гуша от него. Има хора, които не би искал да са край тебе по време на криза. Джейк е един от тях. Единственото, за което говори, е той самият.
— Очевидно Ашли също е от тези хора – онези, които не искаш да са край теб по време на криза. Особено ако спи с гаджето ти. Е, сега целият е неин. Джейк е невероятно самовлюбен и само ще й пречи и досажда.
— Може и да си права. Просто недей да се отказваш от Ашли с толкова лека ръка.
Мелани не каза нищо. Вече се бе отказала от Ашли.
После се прибра в стаята си по-рано от обичайното. Помещението бе тапицирано с розов и бял сатен по дизайн на майка й. Завесите бяха от сатен, както и кувертюрата на леглото, върху която бе хвърлена кожа от лисица, боядисана в розово и бяло. Стаята изглеждаше така, сякаш принадлежеше на някое момиче от казината във Вегас, каквото майка й все още беше. Джанет бе дала инструкции на декоратора какво точно иска да има в стаята на Мелани – от цвета на завесите до розовото плюшено мече. На настояванията на Мелани, че би предпочела по-голяма простота, изобщо не бе обърнато внимание. Майка й бе казала, че обзавеждането трябва да е такова и точка. Не можеше да отрече обаче, че бе удобно, помисли си Мелани, докато се отпускаше на леглото. Чувстваше се божествено сега, когато имаше кой да се грижи за нея. Изпитваше и мъничко вина, особено когато се замислеше за хората, останали в убежището в Сан Франциско, и за това, че повечето от тях ще бъдат принудени да останат там месеци наред, докато тя си бе у дома, сгушена в застланото си със сатен и кожи легло. В известен смисъл това й се струваше нередно, макар донякъде да беше и правилно. Но не достатъчно правилно. Ако не заради друго, то, защото самата тя не беше такава. Такава беше майка й. С всеки ден Мелани го разбираше все по-ясно и по-ясно.