Тя лежа будна до късно през нощта и гледа телевизия – първо някакъв стар филм, после новините и накрая МТВ. Въпреки волята си и необикновените преживявания през последната седмица беше прекрасно отново да си е вкъщи.
В събота следобед, докато Мелани и групата й летяха към Лос Анджелис, Сет Слоун седеше в дневната си и се взираше с празен поглед пред себе си. От земетресението бяха изминали девет дни и хората в Сан Франциско все още бяха откъснати от света. Сет вече не беше сигурен дали това е благословия или проклятие. Не можеше да получи новини от Ню Йорк. Изобщо никакви. Нито дума.
В резултат от това уикендът бе извънредно тежък. Отчаян, Сет най-после се опита да се разсее, като поигра с децата си. Сара не му бе проговаряла дни наред.
Почти не я виждаше, а вечер, веднага щом сложеше малките да спят, тя изчезваше в стаята за гости. Не бе я попитал защо го прави – нямаше смелост.
В понеделник сутринта, единадесет дни след земетресението, Сет седеше на масата в кухнята и пиеше кафе, когато блекбърито, което бе сложил на масата до себе си, внезапно се съживи. За пръв път след труса му се удаваше възможност да се свърже с външния свят и той отчаяно сграбчи устройството. Незабавно изпрати съобщение на Съли и го попита какво се е случило. Отговорът дойде две минути по-късно, кратък и ясен: „Комисията е по петите ми. Ти си следващият. Знаят. Получили са разпечатките от банката. Желая ти късмет.“ – По дяволите! – прошепна Сет едва чуто и отново изпрати съобщение на Съли.
„Арестуваха ли те?“, попита той.
„Не още. Предварителното изслушване е другата седмица. Хванаха ни, братле. Прецакани сме.“
Точно това потвърждение се бе боял, че ще чуе цялата седмица. Но въпреки че знаеше какво най-вероятно ще се случи, Сет почувства как стомахът му се свива, когато прочете думите. „Прецакани“ бе съвсем слаба дума, особено ако от Комисията разполагаха с разпечатките от банката на Съли. Тази на Сет все още бе затворена, но това нямаше да продължи още дълго.
На другия ден я отвориха и адвокатът на Сет му каза да не прави нищо. Сет буквално бе нахлул в дома му, за да говори с него, тъй като не можеше да се свърже по телефона. Адвокатът му каза, че всичко, което направи сега, би могло да го уличи още повече, особено след като от Комисията разследват Съли. И тъй като самият той бе загубил част от дома си в земетресението, адвокатът не можеше да се срещне със Сет по-рано от петък.
Оказа се, че от ФБР са го изпреварили. В петък сутринта, две седмици след земетресението, на прага на Сет се появиха двама специални агенти и Сара ги покани да влязат. Те попитаха за Сет и тя ги заведе в дневната и отиде да го повика.
Завари го в кабинета му на горния етаж, където бе прекарал последните две седмици в състояние на абсолютен ужас. Кълбото започваше да се разплита и никой не можеше да каже докъде ще стигне това.
Агентите от ФБР прекараха със Сет два часа, разпитвайки го за Съли в Ню Йорк. Той отказа да отговаря на каквито и да било въпроси в отсъствието на адвокат и каза за стария си приятел колкото можеше по-малко. Агентите заплашиха, че ще го арестуват за възпрепятстване на правосъдието, ако продължава да отказва да отговаря. Когато двамата мъже си тръгнаха, лицето на Сет беше посивяло. Но поне не го бяха арестували, макар да бе сигурен, че скоро и това ще стане.
— Какво ти казаха? – попита го нервно Сара.
— Искаха да разберат колкото се може повече за Съли. Не им казах почти нищо – премълчах всичко, което можах.
— А за теб какво казаха? – нервността на Сара се засилваше.
— Заявих, че няма да го обсъждам в отсъствието на адвоката си, и те отвърнаха, че ще се върнат. И можеш да си дяволски сигурна, че ще го сторят.
— Какво ще правим сега?
Сет изпита облекчение да чуе, че тя казва „ние“. Но не беше сигурен дали това се дължи на навика или на решението й да го подкрепи в това изпитание. Не събра смелост да я попита. Сара му проговаряше за пръв път от цяла седмица и той не искаше да рискува отново да я накара да се затвори в себе си.
— Хенри Джейкъбс ще дойде следобед.
Най-накрая бяха възстановили телефонните линии.
Сет обаче се боеше да говори с когото и да било. Беше разговарял един-единствен път със Съли и разговорът им бе изпълнен с недомлъвки и недоизказани неща. Знаеше, че ако го разследват от ФБР, телефоните му може да се подслушват, и не искаше да направи нещо, с което да влоши нещата още повече.