Адвокатът дойде следобед и прекара почти четири часа затворен със Сет в кабинета му. Изясняваха си положението. Сет му разказа всичко и когато най-после свърши, адвокатът не бе настроен никак оптимистично. Каза му, че веднага щом получат документите от банката, от Комисията ще насрочат съдебно заседание с цел предварително изслушване и ще го подведат под отговорност. И скоро след това ще го арестуват. Сет беше сигурен, че ще се стигне до процес. Не знаеше какво още ще се случи, но това първо посещение на агентите на ФБР на толкова ранен етап от разследването не бе добър знак.
Сара и Сет прекараха кошмарен уикенд. Финансовият квартал все още бе затворен, без вода и електричество, така че Сет не можеше да отиде в центъра. Той просто си седеше у дома и чакаше да разнищят останалата част от историята. Това стана в понеделник сутрин. Шефът на местния отдел на ФБР позвъни на Сет на блекбърито му. Каза, че главните им офиси са затворени и помоли да се срещнат със Сет и адвоката му следващия следобед в дома на Сет. Напомни му да не напуска града и го уведоми, че е обект на разследване и че Комисията е подала сигнал на ФБР. Каза, че тази седмица на Съли му предстои предварително изслушване. Това Сет вече го знаеше.
Той потърси Сара и я намери в кухнята, където хранеше Оли. Личицето на бебето бе изцапано с ябълков сок. Сара говореше на двете деца, докато от телевизора долитаха репликите на героите от „Улица Сезам“. През уикенда бяха пуснали тока в къщата им. По-голямата част от Сан Франциско все още беше без електричество, а и тяхното от време на време спираше. Сара и Сет бяха сред малкото щастливци, най-вероятно заради квартала, в който живееха. Домът на кмета беше на няколко пресечки от тях и това съседство ни най-малко не им вредеше. Екипите пускаха електричеството по отделни електрически мрежи и Сара и Сет бяха в първата, което бе чист късмет за тях. Сега имаше отворени няколко магазина – най-вече супермаркети и магазини от големите вериги за храна. А също така и банки.
Сара доби ужасен вид, когато Сет й разказа за предстоящата среща с ФБР. Единствената добра новина беше, че като негова съпруга тя можеше да откаже да дава показания срещу него. Тя обаче и бездруго нямаше какво да каже – не знаеше нищо. Сет никога не й бе споменавал за незаконните трансакции, които бе извършвал с хедж фонда. За нея тази новина дойде като потресаващ шок.
— Какво ще правиш? – попита тя със задавен глас.
— Ще се срещна с тях заедно с Хенри. Нямам друг избор. Ако откажа, всичко ще изглежда още по-лошо. Могат да извадят съдебна заповед, с която да ме принудят да го направя. Хенри ще дойде да ме подготви този следобед. – Беше се обадил на адвоката си в мига, в който бе приключил разговора с ФБР, и бе настоял Хенри да дойде незабавно.
Следобед Хенри Джейкъбс се появи със сериозен и официален вид на входната врата. Сара го покани вътре и го заведе на горния етаж в кабинета, където Сет го очакваше, като се въртеше нервно на бюрото си и от време на време поглеждаше през прозореца. Целия ден бе потънал в мислите си и след онзи кратък разговор със Сара се бе качил горе и бе затворил вратата. Тя тихо почука и остави Хенри да влезе.
Сет стана, за да го поздрави, посочи му един стол и въздъхна, докато сядаше обратно на бюрото си.
— Благодаря ти, че дойде, Хенри. Надявам се, че криеш някоя магическа пръчка в куфарчето си. Ще ми е нужен някой магьосник, за да ме измъкне от тази каша.
Той прокара ръка през косата си, докато адвокатът му сядаше със сериозен вид на стола срещу него.
— Възможно е – рече Хенри неопределено.
Той бе в началото на петдесетте години и в миналото се бе занимавал с няколко подобни случая. Сет се бе консултирал с него на няколко пъти и сега Хенри разбираше, че целта му е била точно противоположната на това, което си бе помислил тогава. Сет искаше подробна информация как би могъл да прикрие някои недотам почтени сделки още преди да го е направил. Адвокатът му изобщо не се бе досетил, че го прави, с цел да извърши действителна измама – всичко изглеждаше прекалено теоретично и Хенри бе предположил, че Сет просто иска да се увери, че няма несъзнателно да направи нещо незаконно. Съвсем доскоро се бе възхищавал на клиента си за трудолюбието и предпазливостта му и едва сега си даваше сметка какво става. Не искаше да се превръща в морален съдник, но нямаше съмнение: Сет се намираше в сериозна беда и резултатите можеха да се окажат катастрофални.
— Предполагам, че си го правил и друг път – каза Хенри, докато отново уточняваха подробностите.