Начинът на действие на Сет изглеждаше прекалено отработен, подробностите твърде прецизно уточнени, за да му е за пръв път. Сет кимна. Хенри бе проницателен и много добър в работата си.
— Колко пъти?
— Четири.
— Има ли замесен някой друг?
— Не. Само приятелят ми от Ню Йорк. Познаваме се още от гимназията. Имам му пълно доверие. Но предполагам, че не е там въпросът. – Сет се усмихна мрачно и запрати един молив на другия край на бюрото си. – Ако не беше онова шибано земетресение, и този път всичко щеше да мине гладко. Кой би се досетил? Нямахме много време, вярно, но беше просто лош късмет, че одитът на неговите инвеститори бе насрочен толкова скоро след моя. Щеше да се получи, ако земетресението не ни беше откъснало от света.
Ако парите не бяха останали замразени в банката, което позволи от Комисията да открият схемата им на действие.
В продължение на цели две седмици Сет бе стоял с вързани ръце и с парите на инвеститорите на Съли в сметката си. Това, което той не вземаше под внимание, бе не злощастното обстоятелство, че земетресението се случи точно този ден и им попречи да прикрият следите си, а това, че изобщо бяха прехвърлили тези пари. С изключение на опразването на сметките и офейкването с чуждите пари в джоба, нямаше много неща, които да са по-престъпни от това, което бяха направили Сет и Съли. Бяха лъгали инвеститорите и на единия, и на другия, създавайки илюзията, че в банковите им сметки има огромна сума пари, и сега ги бяха разкрили. Хенри не остана шокиран – все пак работата му бе да защитава хора като Сет, – но не можеше и да изпита съчувствие към проблема, който земетресението бе създало на двамата мошеници. Сет го виждаше в очите му.
— Как изглеждат нещата? – попита той без заобикалки.
На лицето му бе изписан ужас, ужас бликаше и от очите му. Хубавият млад мъж приличаше на плъх, хванат в капан. Знаеше, че отговорът няма да му хареса, но искаше да разбере. Страхът му растеше все повече и повече. Предварителното изслушване, при което щяха да вземат решение да повдигнат обвинение срещу Съли, бе насрочено за тази седмица в Ню Йорк по специална молба на федералния прокурор. Сет знаеше, че неговият ред ще дойде съвсем скоро, като се има предвид това, което бе чул от ФБР.
— Реалистично погледнато, доказателствата срещу теб са много силни, Сет – каза тихо Хенри. Нямаше начин да украси нещата. – Неопровержими са и се намират в твоята сметка в банката.
Беше му казал да не докосва парите още при първия им телефонен разговор. Така или иначе Сет не би могъл да го направи – нямаше къде да отиде с тези пари. Сметките на Съли в Ню Йорк вече бяха замразени, а Сет не можеше просто да изтегли шейсет милиона долара в брой, да ги пъхне в куфарче и да ги скрие под леглото си. Поне засега парите щяха да си останат в банката.
— ФБР действа от името на Комисията като официален разследващ орган тук – продължи Хенри. – Сигурен съм, че веднага щом им докладват какво са открили, ще поискат предварително изслушване. Могат дори да не те повикат да присъстваш, ако доказателствата срещу теб са достатъчно убедителни. Ако съдебните заседатели решат да има процес, съвсем скоро ще ти повдигнат обвинение. Вероятно ще те арестуват и ще придвижат нещата напред. След това ще започна да подготвям защитата ти. Но не можем да направим кой знае колко. Може дори да се окаже грешен ход да позволим да се стигне до процес. Ако доказателствата са неопровержими, може да се наложи да сключиш сделка с тях и да се опиташ да уредиш нещата с извънсъдебно споразумение. Ако се признаеш за виновен, можем да сме в състояние да им дадем достатъчно информация, за да бетонират обвинението срещу приятеля ти в Ню Йорк. Ако това се окаже изгодно за Комисията и имат нужда от нас, вероятно ще лежиш по-малко време. Но не искам да те заблуждавам. Ако това, което казваш, е вярно и успеят да го докажат, мисля, че ще отидеш в затвора, Сет. Ще е много трудно, дори повече от трудно, да те измъкнем от тази каша. Оставил си следа, ярка като неонов надпис. И не говорим за трохи. Става въпрос за много пари. Злоупотреба с шейсет милиона долара е нещо, на което правителството няма да погледне снизходително. Няма да гледат през пръсти на този случай. – И тогава му хрумна нещо друго. – Данъците ти наред ли са?
Това можеше да се окаже друга кутия на Пандора. Сара бе задала на Сет същия въпрос. Ако се бе забъркал и в данъчна измама, щеше да лежи в затвора много, много дълго време.
—Абсолютно – отвърна Сет с обиден вид. – Никога не съм лъгал за данъците си.
Значи лъжеше само инвеститорите си и инвеститорите на Съли. Какъв честен крадец, помисли си Хенри.