— Това е добра новина – рече сухо той.
— Какво ме очаква, Хенри? – прекъсна го бързо Сет. – Колко могат да ми дадат в най-лошия случай, ако съвсем всичко се обърка?
— В най-лошия случай ли? – замислено повтори Хенри, докато вземаше под внимание всички подробности или поне всички, които знаеше в този момент. – Трудно е да се каже. Законът и Комисията не са никак меки към хората, които заблуждават инвеститорите си… Не знам. Без смекчаващи обстоятелства или сделка двадесет и пет години, може би тридесет. Но това няма да се случи, Сет – опита се да го успокои той. – Можем да им се противопоставим с някои други фактори. В най-лошия случай ще ти дадат от пет до десет, а ако извадим късмет – от две до пет години. Мисля, че това можем да очакваме в най-добрия случай. Надявам се, че ще успеем да ги сведем някъде до тези рамки.
— Във федерален затвор? Няма ли да се съгласят на някакъв вид електронен домашен арест или нещо подобно? Мога да живея така далеч по-лесно, отколкото да отида в затвора. – В гласа на Сет звучеше страх. – Имам жена и деца.
На върха на езика на Хенри беше да му каже, че е трябвало да помисли за това, преди да се забърка в измамите. Сет беше на тридесет и седем години и алчността и липсата на почтеност бяха станали причина да съсипе живота на Сара и децата, както и своя собствен. Играта щеше да загрубее и Хенри не искаше да заблуждава Сет, че може да го спаси да не плати на обществото дан за това, което бе направил. Федералните, които щяха да се заемат със случая, нямаше да си играят. ФБР ненавиждаше хора като Сет, които бяха обладани от алчност, обсебени от собственото си его и убедени, че стоят над закона. Законите за хедж фондовете и съответните институции бяха създадени, за да защитават инвеститорите от хора като него. В законите все още имаше някои пропуски, но нямаше толкова голяма дупка, за да се промъкне престъпление като това. А работата на Хенри бе да защитава Сет в добри и лоши обстоятелства – в този случай най-вероятно в лоши. Нямаше как да се отрече, че в най-добрия случай делото щеше да бъде трудно.
— Не мисля, че е реалистично да очакваш да те затворят у дома с гривна на китката – рече прямо Хенри. Не възнамеряваше да лъже клиента си. Не искаше да го плаши неоснователно, но трябваше да му каже честно какви са шансовете му. – Може би ще успея да ти издействам по-ранно освобождаване. Но не и в самото начало. Сет, мисля, че трябва да приемеш факта, че ще трябва да лежиш в затвора известно време – надявам се, не прекалено дълго. Но като се има предвид сумата, която със Съли сте си прехвърляли един на друг, присъдата ще е голяма, освен ако не успеем да извадим нещо, което да е достатъчно важно за тях, за да сключим сделка. И дори тогава няма да излезеш на свобода още в същия миг.
Сет бе казал горе-долу същото на Сара сутринта след земетресението. В мига, в който земята се разтърси и телефоните замлъкнаха, Сет разбра, че е загазил. Разбра го и тя. Сега Хенри просто го обличаше в по-ясни думи.
Отново минаха през всички подробности и Сет бе напълно откровен с адвоката си. Трябваше да бъде. Имаше нужда от помощта му. Хенри обеща да присъства на срещата с ФБР на другия ден. Точно по същото време съдебните заседатели щяха да се съберат в Ню Йорк за предварителното изслушване на случая със Съли.
Хенри си тръгна в шест часа и Сет излезе от кабинета си, изтощен до крайност. Слезе на долния етаж и завари Сара да храни децата в кухнята. Пармани бе отишла да пусне пералнята. При влизането на Сет Сара го погледна тревожно.
— Какво ти каза адвокатът?
Също като Сет и тя се надяваше на чудо. Нищо друго не би могло да го спаси. Сет се стовари тежко на един стол и впери нещастен поглед в децата си, а после го премести към нея. Моли се опитваше да му покаже нещо, но той не й обърна внимание – умът му бе изцяло зает с други неща.
— Това, което си мислех – отвърна той и реши да започне с най-лошия възможен изход. – Каза, че мога да прекарам тридесет години в затвора. Ако извадя късмет и федералните искат да сключим сделка, може да лежа от две до пет. Ще трябва да издам Съли, ако искам сделка, а не ми се иска да го правя. – Въздъхна, след което й показа още една страна от истинския си характер. – Но може да ми се наложи. От това зависи кожата ми.
— Както и неговата.
Сара никога не бе харесвала Съли – смяташе го за непочтен, а и той винаги я бе гледал отвисоко. Оказа се права – Съли бе лош човек. Но и Сет беше такъв. И освен това бе готов да продаде приятеля си, което правеше нещата още по-лоши.
— Ами ако той те продаде пръв?
Сет не бе помислил за това. Нещата при Съли бяха далеч по-напреднали, отколкото при него самия. Напълно бе възможно в същия този момент Съли да пее пред Комисията и ФБР. Подобна постъпка не бе невъзможна за човек като него, освен това самият Сет бе готов да направи същото. Вече бе решил как да действа, като се има предвид всичко, което му каза адвокатът му. Не възнамеряваше да прекара тридесет години в затвора и бе готов да направи всичко необходимо, за да си спаси кожата, дори ако това означаваше да закопае приятеля си. Сара го виждаше по лицето му и й се повдигаше – не защото бе готов продаде Съли, който според нея напълно си го заслужаваше, а от това, че за него нямаше нищо свято – нито инвеститорите му, нито съучастника му в престъплението, нито дори жена му и децата му. Това й показваше какво означава тя за него и кой е той всъщност.