— Ами ти? Ти какво ще правиш в цялата тази каша? – попита я Сет с разтревожен вид по-късно, след като Пармани заведе децата на горния етаж, за да ги изкъпе. Предишният им разговор се бе провел в присъствието на Моли, която беше твърде малка, за да разбира за какво става дума, а Оли беше още бебе.
— Не знам – отвърна Сара замислено.
Хенри му беше казал, че е много важно тя да присъства на изслушванията и на процеса. Трябваше да използват всяка възможност да му придадат вид на почтен гражданин, а присъствието на съпругата му щеше да бъде от голямо значение за това.
— Ще имам нужда от теб по време на процеса – каза Сет откровено, – а после може би още повече. Може да се озова зад решетките за дълго време.
При тези думи очите на Сара се наляха със сълзи и тя стана, за да остави приборите на Оли в мивката. Не искаше децата й да я видят как плаче, не искаше и той да я види. Сет обаче стана и отиде зад нея.
— Не ме изоставяй сега, Сари. Обичам те. Ти си моя жена. Не можеш да ме предадеш сега. – Практически я умоляваше.
— Защо не помисли за това преди? – прошепна тя и сълзите се затъркаляха по бузите й. Стоеше насред красивата си кухня в къщата, която обичаше толкова много. Това, което не можеше да приеме в положението, в което се бяха озовали, не бе загубата на къщата или на луксозния живот, с който бе свикнала. Не можеше да приеме мисълта, че е омъжена за човек, който бе толкова покварен и безчестен, че бе унищожил живота и бъдещето им, а сега й казваше, че има нужда от нея. Ами нещата, които тя имаше нужда да получи от него? Ами децата им? Ами ако наистина останеше в затвора цели тридесет години? Какво щеше да стане с всички тях? Как щяха да живеят тя и децата?
— Опитвах се да изградя нещо за нас – обясни Сет със слаб глас, застанал близо до нея пред мивката. – Направих го заради теб, Сара, заради тях. – Той махна с ръка към горния етаж, където се намираха децата им. – Предполагам, че съм се опитал да го направя прекалено бързо и накрая всичко избухна в лицето ми.
Наведе глава и лицето му придоби засрамен вид. Сара обаче виждаше, че само се опитва да я манипулира. Точно както бе готов да предаде приятеля си, сега се опитваше да я убеди, че го е направил заради семейството си, докато истината бе, че го бе направил единствено заради себе си. Всички останали можеха да вървят по дяволите.
— Опита се да го направиш по нечестен начин. Това е нещо по-различно – напомни му тя. – Изобщо не си се опитвал да изградиш нещо за нас. Било е заради теб – да се превърнеш във важна клечка, да преуспееш за нула време, каквато и да е цената и който и друг да трябва да я плати, дори и децата. Ако отидеш в затвора за тридесет години, те изобщо няма да те познават. Ще те виждат от време на време, когато идват на свиждане. За бога, това е същото като да си умрял – довърши тя, най-после разгневена, вместо само съкрушена и уплашена.
— Благодаря, много си мила – рече Сет и в очите му се появи нещо грозно. – Не се надявай. Ще похарча всяко пени, което притежавам, за най-добрите адвокати, които намеря, и ще обжалвам до края на света, ако трябва.
И двамата обаче знаеха, че рано или късно Сет ще трябва да плати за престъпленията си. Тази последна измама, сега вече разкрита, щеше да разплете кълбото до всички други случаи, при които той и Съли бяха правили същото. Щяха да пропаднат с гръм и трясък и Сара не искаше да позволи на Сет да завлече нея и децата заедно със себе си.
— Какво се случи с „в добро и зло“?
— Не мисля, че тази част се отнася до случаите на кражба, присвояване и тридесет години затвор – отвърна Сара с треперещ глас.
— Отнася се до това да подкрепяш съпруга си, когато е затънал до шията в неприятности. Опитах се да изградя живот за нас, Сара. Добър живот. Осигурен. Луксозен. Не те чух да се оплакваш за добрата част, когато купих тази къща и те оставих да я напълниш с картини и антики, когато ти купувах купища бижута, скъпи дрехи, къща в Тахо и самолет. Тогава не ми казваше, че е прекалено много.