— Радвам се да ви видя, Сара. Какво ви води насам? Болна ли сте?
Спешните кабинети във всички болници в града отново работеха на пълен работен ден, макар че все още не бяха закрили временната болница в „Президио“. Тя обаче не бе и наполовина толкова натоварена сега, колкото преди няколко дни.
— Не… Добре съм… Аз… съжалявам… Имате ли време да поговорим?
Маги забеляза отчаянието в погледа й и веднага остави превръзките на едно свободно легло.
— Да вървим. Защо не отидем да поседим на брега за няколко минути? И на двете ще ни се отрази добре. Тук съм от шест часа сутринта.
— Благодаря – каза тихо Сара.
Двете жени се отправиха по алеята, която водеше към брега, като говореха за делнични неща. Маги попита как са ушите на Оли, а Сара отвърна, че всичко е наред. Седнаха на пясъка. И двете носеха дънки, които им позволяваха да се чувстват удобно. Сините води на залива блестяха на слънцето и по повърхността им не се виждаше нито една вълна. Денят беше прекрасен. Сара не можеше да си спомни по-прекрасен май месец, макар че точно сега целият свят й се струваше много тъмен, особено нейният свят и този на Сет.
— Какво има? – попита нежно Маги, като наблюдаваше внимателно лицето на по-младата жена.
Сара изглеждаше много разтревожена, а в очите й се четеше израз на мъчителна агония. Маги предположи, че има проблеми в брака. Сара бе намекнала нещо подобно преди няколко дни, когато доведе бебето да го прегледат. Каквото и да я безпокоеше обаче, Маги виждаше, че положението се е влошило неимоверно. Сара изглеждаше ужасно потисната.
— Дори не знам откъде да започна – каза тя.
Маги зачака Сара да намери думи, но преди да успее, очите й се наляха със сълзи, които се затъркаляха по бузите й. Тя дори не понечи да ги изтрие – остави ги да текат, докато деликатната монахиня седеше мълчаливо до нея и се молеше наум – молеше се бремето, което носеше Сара, да бъде вдигнато от сърцето й.
— Става дума за Сет… – най-после започна Сара и Маги не се учуди ни най-малко. – Случи се нещо ужасно… не… не, той е направил нещо ужасно… нещо много лошо… и го хванаха.
Маги дори не можеше да си представи за какво може да става въпрос и се зачуди дали съпругът на Сара не се е забъркал в извънбрачна връзка, за която Сара да е научила току-що или за чието съществуване е подозирала от дълго време.
— Той сам ли ви разказа за това? – попита нежно Маги.
— Да, разказа ми вечерта на земетресението, когато се прибрахме у дома, и на другата сутрин. – Тя потърси очите на Маги, преди да се реши да й разкаже цялата история, но вече знаеше, че може да й има доверие. Маги пазеше тайните на тези, които й се доверяваха, и ги споделяше единствено с Бог в молитвите си. – Направил е нещо незаконно… прехвърлял е суми, които не е трябвало, в своя хедж фонд. Щял е да ги върне обратно, но след земетресението всички банки бяха затворени, така че парите са останали там. Още тогава е разбрал, че ще го разкрият, преди банките отново да отворят.
Маги не каза нищо, но думите на Сара я завариха неподготвена. Очевидно нещата бяха далеч по-лоши, отколкото си мислеше.
— И разкриха ли го?
— Да – кимна отчаяно Сара. – Разкриха го. В Ню Йорк. В първия понеделник след земетресението. Докладвали са на Комисията, а те, от своя страна, се свързали с тукашното ФБР. В момента тече разследване и най-вероятно ще има предварително изслушване, а после и процес. – Сара говореше само по същество, без да се впуска в незначителни подробности. – Ако го признаят за виновен, може да отиде в затвора за тридесет години. Може да са и по-малко, тридесет години е в най-лошия случай. И сега той смята да сключи сделка, като продаде приятеля, с когото са организирали всичко. Този приятел вече го разследват в Ню Йорк. – Тя започна да плаче по-силно, пресегна се към ръката на монахинята и силно я стисна. – Маги… Дори не знам кой е той. Той не е мъжът, за когото го мислех. Той е мошеник и крадец. Как е могъл да ни причини това?
— Ти имаше ли някакви подозрения какво става?
Маги се безпокоеше за Сара. Тази история бе наистина ужасна.
— Никога. Никакви. Мислех, че е съвсем честен – че е просто невероятно умен и преуспял. Смятах, че парите, които харчим, са прекалено много, а той все повтаряше, че точно затова ги имаме. Сега дори не знам дали тези пари са били наистина наши или не. Един Господ знае какво още е направил. Или какво ще се случи оттук нататък. Вероятно ще загубим къщата си… но има нещо, което е още по-лошо, и то е, че аз загубих него. Той вече е загубен. Никога няма да може да се измъкне невредим от това. А иска да го подкрепя и да остана с него. Казва, че съм длъжна, тъй като съм се заклела да стоя до него „в добро и в зло“… а какво ще стане с мен и с децата, ако влезе в затвора?