Маги знаеше, че Сара е млада и че каквото и да се случи, ще може да започне живота си отново. Но това щеше да бъде ужасен край на брака й със Сет, ако се стигнеше дотам. Звучеше ужасно дори за нея, колкото и малко да знаеше за цялата история.
— Ти искаш ли да го подкрепиш, Сара?
— Не знам. Не знам какво искам и какво мисля. Обичам го, но сега дори не съм сигурна кого обичам или за кого съм била омъжена цели четири години, или кого познавах още две години преди това. Той е абсолютен мошеник. Ами ако не мога да му простя за всичко, което е направил?
— Това е друга история – рече мъдро Маги. – Можеш да му простиш, но да решиш да се разделиш с него. Имаш право сама да решаваш колко трудности искаш в живота си. Прошката обаче е съвсем различна история и аз съм убедена, че с времето ще му простиш. Вероятно е прекалено рано за каквито и да било важни решения. Трябва да изчакаш известно време и да видиш как ще се почувстваш по-късно. Накрая можеш да решиш да останеш с него и да го подкрепиш, а можеш и да го напуснеш. Но не е необходимо да вземаш това решение точно в този момент.
— Той казва, че трябва – Сара изглеждаше натъжена и объркана.
— Не той е този, който може да го каже. Това зависи от теб. Като се има предвид какво е направил, иска прекалено много от теб. Властите вече дойдоха ли да го разпитат?
— Хората от ФБР са при него сега, докато говорим. Не зная какво ще се случи оттук нататък.
— Ще трябва да изчакаш и да видиш.
— Не съм сигурна какво му дължа или какво дължа на децата си и на самата себе си. Не искам да пропадна заедно с него, нито пък искам да бъда омъжена за човек, който може да прекара в затвора следващите двадесет или тридесет, или дори пет години. Не знам дали ще мога да го направя. Накрая мога да го намразя.
— Надявам се да не го намразиш, Сара, каквото и решение да вземеш. Не е нужно да го мразиш, това чувство само ще отрови собствената ти душа. Той може и да заслужава състраданието и прошката ти, но няма право да съсипва живота ти или живота на децата ти.
— Не му ли го дължа като негова съпруга?
Очите на Сара представляваха бездънни бездни от болка, объркване и вина и Маги от сърце я съжали – всъщност съжали и двамата. Бяха затънали в ужасна каша и каквото и да бе направил, тя подозираше, че състоянието на Сет не е по-лошо от това на жена му. И беше права.
— Дължиш му разбиране, съчувствие и състрадание, но не му дължиш живота си, Сара. Каквото и да направиш, не можеш да му дадеш живота си. Но решението да го подкрепиш или не е изцяло твое, независимо какво казва той. Ако е по-добре за теб и за децата ти, имаш право да си тръгнеш. Единственото, което му дължиш, е състрадание. Останалото зависи изцяло от теб. А прошката води със себе си усещането за небесна милост. Дори само това усещане е достатъчно, за да бъдете благословени и двамата.
Маги се опитваше да й даде практичен съвет, повлиян от собствените й непоколебими разбирания, които, на свой ред, се основаваха изцяло на милостта, прошката и любовта – духа на възкръсналия Христос.
— Никога не съм била в такава ситуация – призна Маги. – Не искам да ти дам съвет, който в крайна сметка може да се окаже лош. Искам само да ти кажа какво мисля. Как ще постъпиш зависи изцяло от теб. Но може би е прекалено рано, за да вземеш решение. Ако го обичаш, това само по себе си означава много. Но начинът, по който се проявява тази любов, начинът, по който я изразяваш, трябва да бъдат твой избор. Може да се окаже, че от любов към самата себе си и към децата си е по-добре да го оставиш да си отиде. Той трябва да плати цената за собствените си грешки, а от това, което ми разказа, съдя, че тези грешки са наистина големи. Ти обаче не си длъжна да плащаш тази цена. И все пак до известна степен ще го направиш. Каквото и решение да вземеш, цялата тази история няма да е лесна и за теб самата.
— Да, вече се започна. Сет казва, че най-вероятно ще загубим къщата. Властите могат да ни я вземат. Или пък да се наложи той да я продаде, за да плати на адвокатите си.
— Къде ще отидете? – попита Маги загрижено. Очевидно бе, че Сара се чувства напълно объркана – точно затова бе дошла да я види. – Имаш ли семейство тук?
Сара поклати глава.
— Родителите ми се преместиха на Бермудите. Не мога да отида при тях, твърде далече е. Не искам да отвеждам децата далеч от Сет. А и все още не искам да казвам нищо на родителите си. Предполагам, че ако загубим къщата, мога да наема някое апартаментче. Ще трябва да си потърся работа. Откакто се оженихме, не съм работила, защото исках да остана у дома с децата и това много ми харесваше. Но не мисля, че ще имам друг избор. Мога да си намеря работа, ако се наложи. Имам магистърска степен по бизнес администрация. Точно така се запознахме със Сет – в бизнес училището „Станфорд“.