Маги й се усмихна и си помисли, че съпругът й със сигурност не е оползотворил магистърската си степен по най-добрия начин. Но поне Сара имаше нужното образование, за да си намери хубава работа и да издържа и себе си, и децата, ако се наложеше. Не в това беше проблемът. Проблемът беше какво ще стане с брака им и с бъдещето на Сет, ако го дадяха под съд – а това почти със сигурност щеше да стане. Ако това, което й каза Сара, се окажеше истина, осъждането му също беше почти сигурно.
— Смятам, че трябва да помислиш за това известно време, стига да искаш, и да видиш какво ще стане накрая. Няма съмнение, че Сет е направил ужасна грешка. Само ти си знаеш дали ще можеш да му простиш и дали искаш да останеш с него. Помоли се да разбереш чувствата си, Сара – окуражи я тя. – Отговорите ще дойдат заедно със самото развитие на нещата. Скоро всичко ще ти стане ясно – може би дори по-скоро, отколкото си мислиш. Или по-скоро, отколкото би искала.
Маги си напомни, че често се случваше да се моли за проясняването на дадена ситуация, а когато това станеше, отговорите се оказваха по-откровени и по-очевидни, отколкото би искала, особено когато тези отговори не й харесваха. Но не го каза на Сара.
— Той казва, че ще има нужда от мен на процеса – рече мрачно Сара. – Ще бъда в съдебната зала и ще го подкрепя. Чувствам, че му го дължа. Но ще бъде ужасно. В пресата ще го отразят като завършен престъпник. – Какъвто си бе в действителност, както и двете знаеха. – Толкова е унизително.
— Не позволявай на гордостта си да вземе решението вместо теб, Сара – предупреди я Маги. – Остави се да го вземе любовта. Ако го направиш, всички ще бъдете благословени. Нали точно това искаш? Верният отговор, вярното решение, правилното бъдеще за теб и за децата ти, със или без Сет. Той винаги ще има децата си, той е техен баща, независимо какво ще стане с него оттук нататък. Въпросът е дали ти ще останеш с него. И най-важното, дали искаш да останеш.
— Не знам. Дори не знам кой е „той“. Струва ми се, че съм прекарала последните шест години влюбена в една илюзия. Нямам дори най-малка представа кой е той в действителност. Той беше последният човек, който бих очаквала да извърши измама.
— Човек никога не знае – каза Маги и двете се загледаха към залива. – Хората правят странни неща – дори и хората, които си мислим, че познаваме и обичаме. Ще се моля за теб – увери я тя. – И ти се моли, ако можеш. Обърни се към Бога. Позволи му да ти помогне да си изясниш нещата.
Сара кимна и се усмихна леко.
— Благодаря ти. Знаех, че разговорът с теб ще ми помогне. Все още не знам какво ще правя, но се чувствам по-добре. Бях на ръба на истерията, когато дойдох да те потърся.
— По всяко време можеш да дойдеш да ме видиш или да ми се обадиш. Ще остана тук още известно време.
Можеше да направи още много за всички, които земетресението бе оставило без дом и които щяха да останат в „Президио“ месеци наред. Във временната болница й се откриваше широко поле за дейност и това напълно отговаряше на мисията й като монахиня. Тя донасяше любов, умиротворение и утеха на всички, до които се докоснеше.
— Бъди милостива – бе последният съвет, който отправи тя към Сара. – Милостта е важно нещо в живота на всеки. Това не означава, че непременно трябва да останеш с него или да се откажеш от живота си заради него. Но трябва да бъдеш милостива и добра с него и със самата себе си, след като веднъж вземеш решението си, каквото и да е то. Любовта не означава, че трябва да останеш с него, а само че трябва да проявиш състрадание. И когато го направиш, ще изпиташ чувството на истинска милост. Ще разбереш, когато го почувстваш.
— Благодаря ти – каза Сара и я прегърна на прага на временната болница. – Ще ти се обадя.
— Ще се моля за теб – увери я Маги и усмихната помаха, докато другата жена се качваше в колата на Пармани и потегляше. Времето, което бяха прекарали заедно, бе точно това, от което се нуждаеше Сара.
Тя измина обратния път по булевард „Марина“ и после по „Дивисадеро“. Пристигна точно когато двамата агенти на ФБР излизаха от къщата, и ги изчака да потеглят, преди да влезе. Радваше се, че не бе в къщата по време на посещението им.
Хенри и Сет обсъждаха току-що приключилия разговор. Сара изчака и адвокатът да си тръгне, а после влезе в кабинета на Сет.
— Къде беше? – попита той. Изглеждаше напълно изтощен.