— Исках да подишам малко чист въздух. Как мина?
— Много зле – отвърна тъжно той. – Изобщо не се церемониха. Смятат да ми предявят обвинение още другата седмица. Ще бъде много тежко, Сара. Щеше да е мило от твоя страна, ако днес беше останала тук.
Очите му бяха пълни с укор. Сара никога не го бе виждала в такова окаяно състояние. Спомни си какво й каза Маги и се опита да изпита съчувствие към него. Каквото и да й бе причинил по косвен начин, той бе затънеш в ужасна каша и тя изпита съжаление към него – много повече, отколкото бе изпитвала, преди да поговори с Маги.
— От ФБР поискаха ли да ме видят? – попита тя разтревожена.
— Не. Ти нямаш нищо общо с всичко това. Казах им, че не си знаела нищо. Не работиш за мен. А и бездруго никой не може да те принуди да свидетелстваш срещу мен, защото си моя жена.
Сара изглеждаше успокоена от думите му.
— Просто исках да си тук с мен – продължи той.
— Тук съм, Сет.
Поне засега. Не можеше да направи нищо повече.
— Благодаря – каза тихо той.
Сара излезе от стаята и се качи горе при децата. Той не каза нищо повече и веднага щом тя излезе, скри лице в дланите си и заплака.
През следващите десет дни животът на Сет продължи да рухва все по-надолу и по-надолу. Федералният прокурор представи случая на съдебните заседатели за предварително изслушване и те решиха, че трябва да се повдигне обвинение. Два дни по-късно дойдоха федерални агенти и го арестуваха. Прочетоха му правата, заведоха го във федералното съдилище, снимаха го, прочетоха му обвинението и го натикаха в килията. Прекара нощта в затвора, преди на другата сутрин съдията да се произнесе за размера на гаранцията.
Парите, които той незаконно бе депозирал в банката, бяха върнати в Ню Йорк на инвеститорите на Съли със съдебно разпореждане. В крайна сметка инвеститорите на Съли не претърпяха никаква загуба, но тези на Сет бяха разгледали счетоводни книги, в които фигурираха шейсет милиона долара повече от това, което в действителност се намираше във фонда, и бяха инвестирали в съответствие с тази фалшификация в резултат на подправените документи, показани им от Сет. Естеството и мащабът на престъплението на Сет накараха съдията да определи гаранция от десет милиона долара. Един милион от тях трябваше да бъдат изплатени на съдебния изпълнител, за да може Сет да излезе от ареста. Това оставяше Сет и Сара без никакви пари в банковите им сметки. Съдията прецени, че няма опасност обвиняемият да избяга, а и случаят допускаше пускането под гаранция, защото не ставаше дума за отнет човешки живот или за физическо насилие. Извършеното от Сет бе далеч по-рафинирано от това. Двамата със Сара нямаха друг избор, освен да продадат къщата си, за да платят гаранцията. Стойността й възлизаше на около петнадесет милиона долара и вечерта, когато излезе от затвора, Сет каза на жена си, че трябва да я продадат. Съдебният изпълнител щеше да задържи десет милиона за гаранцията, а останалите пет Сет щеше да използва, за да плати на адвокатите си. Хенри вече му бе казал, че хонорарите на екипа му ще излязат приблизително към три милиона долара за целия процес. Случаят беше доста сложен. Сет каза на Сара, че трябва да продадат и къщата в Тахо. Трябваше да продадат всичко, което можеха. Единствената добра новина беше, че къщата на „Дивисадеро“ беше изцяло и неоспоримо тяхна. На тази в Тахо тежеше ипотека, която щеше сериозно да накърни печалбата, която щяха да получат за нея, но все пак щяха да използват парите за защитата му и за свързаните с нея разходи.
— Ще продам бижутата си – каза Сара сковано.
Не й пукаше за бижутата, но беше съкрушена, че ще загубят дома си.
— Можем да вземем някой апартамент под наем.
Сет вече се бе отказал от самолета си. Все още не го бе изплатил изцяло, а в момента търпеше само загуби. Хедж фондът му беше закрит. Отникъде нямаше да дойдат приходи – само разходи, предназначени за защитата му. Неговата измама с тези шейсет милиона долара щеше да им струва всичко, което притежаваха. Ако го осъдеха, в добавка към тази присъда щеше да има и потресаващи глоби. А след това делата, заведени от инвеститорите му, окончателно щяха да го довършат. Сара и Сет се бяха превърнали в просяци буквално за една нощ.
— Ще си намеря свой собствен апартамент – рече тихо Сара.
Бе взела това решение предишната нощ, докато той бе в затвора. Сестра Маги се бе оказала права: Сара не знаеше какво друго ще направи в бъдеще, но вече бе убедена с абсолютна сигурност, че не иска да живее с него точно сега. По-късно може би щяха отново да се съберат, но засега Сара искаше да наеме апартамент за себе си и децата, както и да си намери работа.