— Изнасяш се от къщата? – Сет изглеждаше изумен. – Как ще изглежда това в очите на ФБР?
Точно сега това бе единственото, което го вълнуваше.
— Както изглежда, и двамата се изнасяме от къщата. Ще ти кажа как ще изглежда това в очите на ФБР: ти си допуснал страшно голяма грешка, аз съм потресена от това откритие и двамата имаме нужда да се разделим за известно време.
Всичко това беше вярно. Сара не възнамеряваше да подава молба за развод, просто искаше да се отдели от него. Не би могла да понесе да присъства, когато животът им рухва малко по малко, защото Сет бе избрал да бъде мошеник, а не честен човек. След срещата си с Маги бе започнала да се моли често и бе убедена, че е взела вярното решение. Тъжно, но то бе единственото, което й се струваше правилно, точно както й бе казала Маги. Едно по едно, така щеше да взема решенията. Едно по едно.
Още на другия ден Сара се свърза с една агенция за недвижими имоти и обяви къщата за продажба. Позвъни на съдебния изпълнител и му съобщи какво правят, за да не си помисли, че има нещо съмнително. А и така или иначе нотариалният акт за къщата се намираше у него. Той й обясни, че има право да одобри продажбата, като прибере десетте милиона долара съдебна гаранция и им остави цялата останала сума. Благодари й за обаждането и макар че не го каза, му дожаля за нея. Според него съпругът й беше същински мръсник. Дори по време на срещата им в затвора Сет се прояви като надут егоцентрик. Съдебният изпълнител познаваше този тип хора. Те се водеха единствено от своя интерес и накрая закопаваха всички, включително жените и децата й. Пожела на Сара късмет с продажбата.
Тя прекара следващите няколко дни, звънейки на хора, които познаваше в града и в Силиконовата долина. Търсеше си работа. Написа автобиография, която отразяваше подробностите от обучението й в „Станфорд“ и работата й на „Уол стрийт“ в една инвестиционна фирма. Беше готова да приеме всякаква работа – агент, аналитик. Беше готова да си изкара лиценз за брокер или да работи в банка. Имаше нужното образование и ум и й трябваше само работата. А междувременно, движени било от любопитство, било от истински интерес към къщата, възможните купувачи се нижеха един след друг на огледи.
Сет си взе апартамент на последния етаж на така наречения „Хотел на разбитите сърца“ на „Бродуей“ – модерен блок с малки апартаменти с луксозно обзавеждане, където живееха най-вече мъже, които току-що се бяха разделили със съпругите си. Сара си нае малък уютен апартамент в една викторианска сграда на „Клей стрийт“. Имаше две спални – една за нея и една за децата, място на паркинга за една кола и малка градинка. След труса цената на наемите беше спаднала рязко, така че успя да го получи на добра цена и щеше да се нанесе на първи юни.
Тя отиде да види Маги в „Президио“ и й разказа какво прави. Маги изпита съчувствие към нея, но остана впечатлена, че продължава напред и взема предвидливи и умни решения. Сет си купи ново порше на мястото на ферарито, което бе загубил, с някаква сделка, която не изискваше незабавно изплащане, и това вбеси адвоката му: сега беше време да прояви скромност, а не да се перчи. Беше наранил много хора със сделките си и съдията нямаше да остане впечатлен от демонстрациите му. Мерцедесът на Сара също бе загубен по време на труса, така че тя си купи волво комби на негово място. Беше изпратила бижутата си в Лос Анджелис, за да ги продадат там. Все още не бе казала нищо на родителите си, които така или иначе нямаше да могат да й помогнат с нищо, но поне щяха да проявят съчувствие. Засега по някакво чудо новината за обвинението, повдигнато срещу Сет, все още не се бе появила в пресата, нито пък новината за Съли. Сара обаче знаеше, че и това ще стане, и то съвсем скоро. И тогава нещата щяха да станат още по-зле от сега.
Евърет прекара първите дни след завръщането си в Лос Анджелис в обработване на снимките, които бе направил в Сан Франциско. Бе дал най-ценните от тях на списание „Скууп“, което бе посветило няколко страници на земетресението в Сан Франциско. И както можеше да се очаква, на корицата бяха поставили снимката на Мелани в жълто-кафявите й панталони. Бяха публикували само една снимка на Маги, описана като „монахиня, работила на доброволни начала във временната болница в Сан Франциско след труса“.
Той продаде някои от останалите снимки на „Ю Ес Ей Тъдей“, на „Асошиейтид прес“, една на „Ню Йорк Таймс“ и няколко на „Тайм“ и „Нюзуик“. От „Скууп“ му позволиха да го направи, защото разполагаха с повече фотографии, отколкото можеха да използват, и не искаха да прекаляват с темата за земетресението. Далеч повече им допадаха темите за знаменитостите, така че бяха посветили на Мелани цели шест страници и само три – на всичко останало. Самият Евърет бе написал статията с тон на възхищение към жителите и към самия град.