Маги се качи в стаята си и отново започна да разглежда фотографиите. Бяха прекрасни. Евърет притежаваше изключителен талант. Но имаше нещо повече от талант, имаше нещо друго, което я теглеше към него, и това нещо се криеше в душата му. Маги не искаше да става така, но против волята си тя се чувстваше неустоимо привлечена от него – не само като приятелка, но и като жена. През целия й живот на възрастен човек, откакто влезе в манастира, никога не й се бе случвало подобно нещо. Той бе докоснал в нея нещо, за чието съществуване тя дори не бе подозирала и което може би наистина не бе съществувало, преди да срещне Евърет. И това дълбоко я безпокоеше.
Тя затвори кутията със снимки и я постави на леглото до себе си, а после легна и затвори очи. Не искаше да й се случва такова нещо. Не можеше да си позволи да се влюби в него. Беше невъзможно. И тя си каза, че няма да й се случи.
Дълго лежа будна и се моли, преди останалите монахини да се върнат в стаята, която деляха с нея. Никога в живота си не се бе молила по-пламенно. Единственото, което си повтаряше отново и отново, бе: „Моля те, Господи, не ми позволявай да се влюбя в него.“ Можеше само да се надява, че Бог ще я чуе. Знаеше, че не може да позволи това да се случи, затова продължи да си напомня, че принадлежи на бога.
Том се върна при семейството си в Пасадена една седмица след като Мелани напусна Сан Франциско, и веднага щом пристигна, й се обади. За два дни бе събрал всички вещи от апартамента си, бе ги натоварил във вана си, който по някакво чудо бе останал непокътнат, и бе потеглил на юг. Нямаше търпение отново да види Мелани.
Първата вечер у дома прекара заедно с родителите си и сестра си, които се бяха поболели от тревога за него след земетресението. Искаха да разберат всичко за труса и той им разказа. Вечерта мина много приятно. Той съобщи на сестра си, че скоро ще я заведе на концерт, и веднага след закуска на следващия ден потегли към Холивуд. На излизане спомена, че вероятно няма да се върне до късно вечерта. Поне се надяваше да е така. Мелани го бе поканила да прекара деня заедно с нея и той възнамеряваше да я заведе на вечеря. След като му беше толкова лесно да я вижда в „Президио“, тя му липсваше ужасно след заминаването си и той искаше да прекара с нея колкото е възможно повече време, особено след като знаеше, че през юли заминава на турне. Самият той трябваше да си намери някакво занимание. Повече от ясно бе, че от работата, която му бяха обещали в Сан Франциско, няма да излезе нищо. След земетресението всичко там щеше да върви на много бавни обороти, затова бе решил да си потърси работа в Ел Ей.
Когато той пристигна в дома й, Мелани го чакаше. Тя го видя как спира и натисна бутона, който отваряше портата. Том вкара вана си вътре и Мелани изтича да го посрещне, грейнала в широка усмивка. Пам погледна навън и също забеляза новодошлия, а после се усмихна, когато видя двамата младежи да се целуват. А после изчезнаха от погледа й. Влязоха в къщата и Мелани го разведе наоколо. В дома й имаше фитнес зала, стая за билярд на долния етаж, стая с телевизор с широк екран и удобни столове, в които човек можеше да се отпусне, докато гледа филми, и огромен плувен басейн – Мелани бе казала на Том да си донесе бански. Но единственото, което той искаше да види, беше тя. Той я прегърна и нежно я целуна по устните. Времето сякаш спря и за двамата.
— Толкова ми липсваше – каза той, щастливо усмихнат. – В лагера беше ужасно, след като си тръгна. Само се размотавах напред-назад и дразнех Маги. Тя каза, че и на нея й липсваш.
— Трябва да й се обадя. И тя ми липсва… а и ти ми липсваше – прошепна Мелани, а после и двамата се разсмяха, докато хората от фирмата за почистване слязоха, вдигайки врява, по стълбите.
После Мелани го заведе на горния етаж, за да му покаже стаята си. Том си помисли, че прилича на детска стая с всичкото това розово и бяло, което бе поръчала майка й. Имаше снимки на Мелани с различни актьори и други певци, повечето от които бяха много известни. На друга снимка тя получаваше своята „Грами“. Майка й бе поставила тази фотография в рамка. Имаше снимки на нейните любими рапъри и звезди. Той я последва вън от стаята, двамата минаха по задното стълбище и влязоха в кухнята, където си взеха бутилки сода, преди да излязат навън и да седнат край басейна.
— Как минаха записите?
Това, с което се занимаваше тя, го очароваше, макар че не бе прекомерно впечатлен, че е звезда. През времето, което прекараха в убежището, я бе опознал като човек и предпочиташе нещата да си останат по този начин. С облекчение установи, че завръщането й към обичайния й начин на живот не я е променило и тя си остава същото очарователно момиче, с което се бе запознал и в което се бе влюбил в Сан Франциско. Сега двамата бяха дори още по-влюбени. Тя носеше шорти, тясна блуза без ръкави и сандали вместо пластмасовите чехли, които бе носила в лагера, но външността й не се бе променила. Не бе нито по-силно гримирана, нито приличаше на звезда повече, отколкото когато я срещна за първи път. Беше съвсем неподправена и естествена, както бе седнала първо до него на шезлонга, а после на ръба на басейна, провесила крака във водата. Том все още не можеше изцяло да повярва, че пред него стои световноизвестна звезда. Цялата й слава не означаваше нищо за него. И Мелани го чувстваше точно както го бе почувствала в Сан Франциско. Той бе искрен и съвсем незаинтересован от нейната известност.