Двамата седяха край басейна и тихо разговаряха. Мелани тъкмо му разказваше за записите си, когато колата на майка й мина по алеята. Джанет спря, слезе и се запъти към къщата, а после спря пред басейна: искаше да провери какво прави дъщеря й и с кого. И съвсем не остана очарована, когато видя Том. Поздравът й не бе никак топъл.
— Какво правиш тук? – попита грубо тя.
Мелани изглеждаше притеснена, а Том се изправи, за да стисне ръката на майка й. Джанет не изглеждаше впечатлена.
— Едва вчера се върнах в Пасадена – обясни Том. – Отбих се, за да поздравя Мелани.
Джанет кимна и стрелна дъщеря си с поглед. Надяваше се, че младежът няма да остане дълго. У него нямаше нищо, което да го прави достоен да бъде в компанията на дъщеря й, поне според нея. Нямаше значение, че е образован, че произлиза от почтено семейство, че вероятно ще си намери добра работа, след като се премести в Лос Анджелис, че е мил и състрадателен човек или че обича дъщеря й. Приятните момчета от Пасадена не представляваха никакъв интерес за Джанет и без да го изрича, тя показа пределно ясно, че не одобрява посещението му. Две минути след пристигането си Джанет влезе в къщата и затръшна вратата след себе си.
— Не мисля, че е очарована да ме види – рече Том.
Изглеждаше притеснен и както често й се случваше, Мелани се извини заради майка си.
— Повече би й харесало да си някоя новоизлюпена филмова звезда, която се дрогира, стига да се появяваш по страниците на таблоидите поне два пъти седмично и за предпочитане да не си попадал в затвора. Освен ако влизането там не ти донесе още по-голяма публичност – обясни тя и се засмя на описанието, което бе дала на майка си и за което Том подозираше, че е болезнено точно.
— Никога не съм бил нито в затвора, нито на страниците на таблоидите – рече извинително той. – Майка ти сигурно си мисли, че съм пълен неудачник.
— Аз не мисля така – каза Мелани, седна по-близо до него и го погледна в очите.
Всичко у него й харесваше и особено й допадаше това, че той по никакъв начин не бе свързан с лудостта на Холивуд. Ненавиждаше проблемите, които бе срещнала по време на връзката си с Джейк – пиенето, постоянните му влизания и излизания от клиниката за рехабилитация, появяването й в таблоидите заедно с него и как веднъж бе ударил някакъв човек в един бар. Папараците бяха долетели мигновено на местопроизшествието и полицията го отведе, докато камерите и фотоапаратите щракаха бясно в лицето й. И дори повече от този случай ненавиждаше това, което бе направил с Ашли. Двамата не бяха разговаряли, откакто се бяха върнали от Сан Франциско, и Мелани не смяташе да говори с него, когато и да било. За разлика от Джейк, Том бе почтен, възпитан, благороден и наистина се интересуваше от нея.
— Искаш ли да отидем да поплуваме? – попита тя.
Том кимна. Не го вълнуваше особено какво ще правят, стига да бяха заедно. Той бе съвсем нормален, здрав младеж на двадесет и две години. В действителност бе дори по-мил, по-умен и по-красив от повечето си връстници. Мелани чувстваше, че го очаква добро бъдеще – не такова бъдеще, каквото майка й искаше за нея, но такова, от което самата Мелани искаше да бъде част, когато порасне или дори сега. Том бе здравомислещ и неподправен, точно като нея. У него нямаше нищо изкуствено. Едва ли имаше друг човек, който да е по-далеч от света на Холивуд от Том Дженкинс.
Тя му показа кабинката до другия край на басейна, в която можеше да се преоблече. Минута по-късно той излезе, облечен в бански в хавайски стил. Веднъж беше ходил заедно с приятели на сърфинг там, в Кауай. Мелани влезе в кабинката след него и излезе с розов бански от две части, който подчертаваше зашеметяващата й фигура. Откакто се върна, неуморно работеше с треньора си – това бе част от ежедневието й, както и двата часа, които прекарваше във фитнес залата всеки ден. Репетираше всеки ден – подготвяше се за концерта през юни. Представлението щеше да се проведе в прочутата зала „Холивуд Боул“ и всички билети вече бяха продадени. И бездруго щяха да се продадат, но след излизането на „Скууп“, където се разказваше как е оцеляла след земетресението в Сан Франциско“, разпродажбата отне още по-малко време от преди. Сега разни търсачи на лесна печалба предлагаха да препродадат билетите си за пет хиляди долара единия. Мелани бе запазила две места за Том и сестра му и се бе погрижила да влязат не през входа за зрителите, а през този за артистите.