Двамата дълго плуваха и се целуваха в басейна, а после легнаха един до друг върху един голям надуваем дюшек и се понесоха по повърхността на водата, облени от топлите слънчеви лъчи. Както обикновено, Мелани бе намазана с цели тонове слънцезащитен крем. Не можеше да си позволи да загори – на ярките светлини на сцената кожата й щеше да изглежда прекалено тъмна. Майка й я предпочиташе бледа. Но й беше приятно да лежи на дюшека заедно с Том. Всичко бе съвсем невинно и приятелско. Чувстваше се невероятно отпусната и свободна, точно както когато бяха заедно в лагера.
— Концертът ще бъде наистина страхотен – каза тя, когато заговориха за това.
Разказа му за специалните ефекти и за песните, които щеше да изпее. Той ги знаеше всичките. Отново й каза, че сестра му ще полудее от радост. Все още не й бе съобщил на кой концерт ще я води или че след представлението двамата ще отидат зад кулисите, за да поздравят лично Мелани.
Когато се наситиха да лежат на слънце, двамата влязоха вътре и обядваха. Джанет беше в кухнята, пушеше, говореше по телефона и прелистваше страниците на някакво клюкарско издание. В него не се споменаваше за Мелани и Джанет остана разочарована. За да не я безпокоят, двамата младежи изнесоха сандвичите си навън и се настаниха под един чадър близо до басейна. След като приключиха с обяда, се отпуснаха в един хамак и Мелани шепнешком разказа на Том, че се опитва да разбере как може да се заеме с доброволческа дейност като в „Президио“. Искаше да направи с живота си нещо повече от това само да ходи на репетиции и да пее.
— Имаш ли някакви идеи? – попита я той също шепнешком.
— Нищо, което майка ми би ми позволила да направя.
Двамата говореха съучастнически, с приглушен глас. А после той отново я целуна. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се увличаше по нея. Просто не можеше да повярва на късмета си – не заради цялата й слава, а защото беше толкова мило, непретенциозно момиче, с което му бе забавно и приятно.
— Сестра Маги ми разказа за един свещеник, който ръководел католическа мисия. Всяка година прекарвал по няколко месеца в Мексико. Бих искала да му се обадя, но не мисля, че някога ще успея. Предстои ми турне, а агентът ми урежда програмата до края на годината и съвсем скоро ще започне да се занимава с ангажиментите за другата година.
Гласът й звучеше огорчено. Уморила се беше от тези постоянни пътувания, а и искаше да са заедно колкото се може по-дълго.
— Дълго ли ще отсъстваш?
Тази мисъл тревожеше и него. Току-що се бяха открили и той искаше да прекара колкото се може повече време с нея. Но когато си намереше работа, нещата щяха да се усложнят и за него. И двамата щяха да бъдат много заети.
— Обикновено отсъствам по четири месеца всяка година. Понякога пет. Иначе просто летя за някои отделни представления и после се връщам, както за благотворителния бал в Сан Франциско. За такива ангажименти отсъствам само по няколко дни.
— Мислех си, че мога да дойда във Вегас, за да те видя, а после на най-важните концерти от турнето ти. Къде ще ходиш?
Том се опитваше да намери начин да се виждат по-често. Не искаше да чака чак до началото на септември, докато тя се върне. И на двамата им се струваше, че дотогава има цяла вечност. Бяха станали толкова близки в дните след земетресението, че чувствата им един към друг се развиха по-бързо, отколкото би станало при други обстоятелства. Сега Мелани щеше да замине за десет седмици, което бе обичайната продължителност на едно турне, но им се виждаше безкрайно дълго. А агентът й искаше следващата година да замине на турне в Япония, където нейните компактдискове буквално се разграбваха от щандовете. Мелани притежаваше точно такава външност и глас, каквито се харесваха на японците.
Тя се разсмя, когато той я попита къде ще ходи на турне, и започна да изрежда градове един след друг. Щеше да мине през целите Съединени щати. Но поне щяха да пътуват с чартърен самолет. Годините, през които бяха обикаляли с автобус, бяха ужасно трудни. Случвало се бе да пътуват цяла нощ – всъщност повечето време беше така. Сега животът и турнетата й бяха станали далеч по-цивилизовани. Когато му съобщи датите, той каза, че се надява да успее да я посети веднъж или два пъти по време на турнето. Това зависеше от бързината, с която щеше да успее да си намери работа, но на Мелани й прозвуча чудесно.