После двамата се гмурнаха обратно в басейна и плуваха, докато се умориха. Том беше в невероятна форма и беше отличен плувец. Каза й, че е бил в отбора по плуване в университета и за известно време е играл футбол, докато не получил травма на коляното. Разказа й за годините си в колежа и за плановете, които имаше за кариерата си. Искаше да постъпи в някоя магистърска програма, но преди това смяташе да поработи няколко години. Беше си изяснил всичко. Знаеше накъде е тръгнал, за разлика от повечето младежи на неговата възраст.
Скоро двамата с Мелани откриха, че споделят любовта към ските, тениса, водните и някои други спортове, за повечето от които Мелани нямаше никакво време. Тя му обясни, че трябва да поддържа форма, но никога не се е занимавала сериозно с истински спорт – беше прекалено заета, а майка й не искаше да рискува тя да се нарани и да бъде принудена да пропусне някое турне. Тези турнета й носеха цяло състояние, макар че не го изрече пред Том – не се налагаше. Той можеше само да предполага какви колосални суми печели тя. Самата Мелани нямаше желание да говори за това, макар че Джанет често намекваше за парите, които печели дъщеря й. Това караше Мелани да се чувства неудобно, а агентът й бе предупредил Джанет да бъде по-дискретна, ако не иска да излага Мелани на риск. И така си имаха достатъчно главоболия, опитвайки се да я опазят от почитателите й. Всички големи звезди в Холивуд трябваше да мислят за безопасността си и никой не бе изключение от това правило. Когато говореше с дъщеря си, Джанет преднамерено омаловажаваше опасността, тъй като не искаше да я плаши, но самата тя често прибягваше до услугите на бодигард. Феновете понякога са опасни, изтъкваше тя. Това, което постоянно забравяше, бе, че това са почитателите на Мелани, а не нейните,
— Някога получавала ли си заплашителни писма? – попита Том, докато лежаха край басейна и чакаха да изсъхнат.
Никога не се бе замислял за мерките, които бяха необходими, за да се защити човек в положението на Мелани. В „Президио“ животът й бе далеч по-прост, но не за дълго. Том не знаеше, че някои от мъжете в антуража й бяха бодигардове, които винаги я придружаваха при пътуванията й.
— Понякога – отвърна небрежно тя. – Да, понякога получавам. Но единствените хора, които ме заплашват, не са с всичкия си. Не мисля, че някой от тях действително ще предприеме нещо. Един-двама ми пишат от години.
— И те заплашват? – Том изглеждаше ужасен.
— Да – засмя се тя.
Заплашителните писма вървяха заедно с успеха й и тя бе свикнала с тях. Получаваше страховити, страстни писма дори от мъже, които се намираха в някои от най-строго охраняваните затвори. Никога не им отговаряше. Но човек никога не знаеше какво ще им хрумне, когато излязат. Мелани внимаваше никога да не обикаля сама на обществени места и когато ги вземеше със себе си, нейните бодигардове се грижеха добре за нея. Когато бе възможно обаче, тя предпочиташе да не ги използва и излизаше сама по задачи или на гости у приятели. Също така предпочиташе и да шофира сама.
— Всичко това не те ли плаши понякога?
Загрижеността на Том нарастваше. Искаше да я защити, но не знаеше как.
— Обикновено не. От време на време, в зависимост от това, което казва полицията за маниакалните преследвачи. Имала съм неколцина такива, но не повече от другите знаменитости. Когато бях по-млада, се боях, но сега вече не. Единствените преследвачи, за които се тревожа, са журналистите. Могат жив да те изядат. Ще видиш – предупреди го тя.
Той обаче не можеше да си представи какво могат да искат от него журналистите. Проявяваше удивителна наивност по отношение на живота, който водеше тя. Известността определено си имаше и недотам приятни страни, но сега, когато лежаха, печаха се на слънцето и си говореха, всичко изглеждаше съвсем просто и Мелани бе момиче като всяко друго.
Късно следобед двамата отидоха да се разходят с колата. Том я заведе да хапнат сладолед, а тя му показа училището, в което бе учила, преди да прекъсне обучението заради кариерата си. Каза му, че все още иска да отиде в колеж, но засега това бе само мечта, а не възможност. Прекалено често отсъстваше от града, затова ненаситно четеше всичко, което успееше да намери. Двамата се отбиха в една книжарница, където установиха, че им харесват един и същ тип книги и споделят любовта си към някои конкретни заглавия.