После се върнаха в дома на Мелани и по-късно Том я заведе на вечеря в един малък мексикански ресторант, който тя харесваше. След като се върнаха в къщата, двамата гледаха филм на телевизора с огромен плазмен екран в стаята долу. Чувстваха се почти като в киносалон.
Когато Джанет се върна, изглеждаше изненадана, че Том още е там. Той се почувства неудобно, усетил недоволството й. Впрочем тя не направи никакво усилие да го прикрие.
Том си тръгна в единадесет часа вечерта. Мелани го изпрати до вана му и когато Том се качи, двамата се целунаха през отворения прозорец. Том каза, че е прекарал чудесно, и тя отговори, че и с нея е същото. Това бе една много порядъчна и извънредно приятна първа среща. Той каза, че ще й се обади на другия ден, но не издържа дотогава – позвъни й още щом изкара колата през портата. Мобилният й телефон иззвъня в джоба й точно когато Мелани се връщаше в къщата и мислеше за Том.
— Вече ми липсваш – каза той и тя се засмя с глас.
— И ти на мен. Днес прекарах толкова хубаво. Надявам се, че не си се отегчил да стоиш цял ден в къщата.
Понякога й беше трудно да излиза, защото я разпознаваха навсякъде. По някакво чудо бяха останали незабелязани, когато отидоха да хапнат сладолед, но хората в книжарницата я бяха зяпали открито, а докато плащаха на касата, трима души я бяха помолили за автограф. Тя ненавиждаше да я разпознават, когато излизаше на срещи – почитателите прекъсваха това лично изживяване и това не се харесваше на мъжа, който я придружаваше. Том обаче не бе притеснен, а развеселен.
— Прекарах страхотно – увери я той, – Ще ти се обадя утре. Може би ще измислим нещо за този уикенд.
— Обичам да ходя в Дисниленд – призна тя. – Кара ме да се чувствам отново като дете. Но по това време на годината там има прекалено много хора. През зимата е по-хубаво.
— Ти си дете – каза той усмихнат. – Наистина страхотно дете. Лека нощ, Мелани.
— Лека нощ, Том – отвърна тя и затвори с щастлива усмивка.
Майка й излезе от стаята си и я видя.
— Какво беше всичко това днес? – попита Джанет с все още недоволно изражение. – Той прекара целия ден тук. Не се забърквай с него, Мел. Той не принадлежи към твоя свят.
Така беше и точно това допадаше на Мелани у него.
— Той просто те използва заради славата ти.
— Не е вярно, мамо – отвърна разпалено Мелани, разгневена от обидата към Том. Той не беше такъв. – Той е почтен, нормален човек. Изобщо не се интересува от славата ми.
— Ти си мислиш така – рече цинично Джанет. – Ако започнеш да излизаш с него, пресата ще загуби интерес към теб, а това не е добре за кариерата ти.
— Омръзна ми да слушам за кариерата си, мамо – каза Мелани с натъжен вид. Това бе единственото, за което говореше майка й. Понякога сънуваше кошмари, в които Джанет размахваше камшик пред лицето й. – В живота има и други неща.
— Не и ако искаш да бъдеш голяма звезда.
— Аз съм голяма звезда, мамо. Но трябва да имам и личен живот. А Том е много мил човек. Сто пъти по-добър от всички онези типове от Холивуд, с които съм излизала досега.
— Просто не си срещнала подходящия – рече твърдо Джанет.
Излиянията на Мелани за Том изобщо не я трогваха.
— А има ли такъв? – отвърна Мелани. – Нито един от тях не ми се стори подходящ.
— А той ти се струва, така ли? – Джанет изглеждаше разтревожена. – Та ти дори не го познаваш. Той беше просто един от тълпата в онзи проклет лагер.
Тя все още сънуваше убежището и нито един от тези сънища не беше приятен. Всички в лагера бяха травматизирани, повече или по-малко, след внезапния трус. Никога в живота си не се бе радвала повече, че може да спи отново в собственото си легло.
Мелани не й каза, че според нея лагерът изобщо не бе ужасен. Единственото ужасно нещо според нея бе това, че нейният предполагаем приятел бе преспал с така наречената й най-добра приятелка. Сега се бе отървала и от двамата и не съжаляваше ни най-малко, за разлика от майка си, която продължаваше да говори с Ашли поне по веднъж на ден, обещавайки й да я сдобри с нищо неподозиращата Мелани. Мелани не възнамеряваше да допуска Ашли отново в живота си – нито нея, нито Джейк. Появата на Том като че ли бе компенсация за тяхната загуба. Тя пожела „лека нощ“ на майка си и бавно се запъти по коридора към стаята си, като си мислеше за Том. Първата им среща бе наистина идеална.
Том дойде да види Мелани още няколко пъти. Въпреки възраженията на майка й двамата ходеха на вечеря и на кино и плуваха в басейна. Джанет почти не проговаряше на Том, въпреки че той бе извънредно учтив с нея. Веднъж доведе и сестра си, за да я запознае с Мелани. Тримата си устроиха барбекю край басейна и прекараха страхотно. Сестра му остана силно впечатлена от Мелани, от нейната естественост и откритост, от добротата и разбирането, които се излъчваха от нея. Нищо у това момиче не подсказваше славата и известността й. Такива като нея можеха да се срещнат във всеки нормален дом. Сестрата на Том остана очарована, когато Мелани ги покани на концерта си в „Холивуд Боул“.