Мелани и Том все още не бяха спали заедно. Бяха се съгласили да оставят нещата да се развиват постепенно, да видят какво ще се случи и да се опознаят, преди да предприемат тази стъпка. Мелани все още бе наранена от измяната на Джейк и Том не я притискаше – повтаряше, че имат време. Когато бяха заедно, винаги прекарваха много приятно и се забавляваха страхотно. Той донесе всичките си любими филми и компактдискове, за да им се насладят заедно, и скоро след като я запозна със сестра си Нанси, я заведе в Пасадена на вечеря. Мелани реши, че родителите му са прекрасни – искрени, любезни, дружелюбни хора. Водеха интелигентни разговори, бяха добре образовани, харесваха се един друг и се държаха много учтиво с нея, като проявиха разбиране към проблемите, които й носеше славата. Не се суетяха излишно, а просто я приеха така, както биха направили с всеки друг приятел на децата си, за разлика от Джанет, която продължаваше да се държи сякаш Том бе някакъв натрапник или дори по-лошо. Тя полагаше всички усилия да се отнася колкото се може по-студено с него, но той каза на Мелани, че това не го притеснява. Бе осъзнал, че Джанет го смята за заплаха, както и за неподходящ за приятел на Мелани, особено, при положение че толкова много държеше на вниманието на таблоидите, а той не представляваше интерес за пресата. Мелани не спираше да му се извинява заради поведението на майка си и започна да прекарва в Пасадена все по-голяма част от времето, когато не беше на репетиции.
Том на два пъти я придружи на репетиции и остана дълбоко впечатлен от професионализма й. Нейният успех не се дължеше на някоя случайност, на късмет. Мелани обръщаше внимание на всички технически подробности, правеше сама аранжиментите си, пишеше някои от песните си и работеше толкова много, че просто не бе за вярване. И двете репетиции, на които я придружи Том за концерта й в „Холивуд Боул“, продължиха до два часа сутринта, когато Мелани най-после реши, че се е получило както трябва. Техниците, с които той се заговори, докато се разхождаше наоколо, казаха, че винаги е такава. Понякога работела до четири или пет часа сутринта и после очаквала да са отново на линия в девет. Била много взискателна към тях, но още повече изисквала от самата себе си. И имаше ангелски глас – поне Том смяташе така.
Тя му каза, че можел да дойде на концерта по-рано и да остане в гримьорната й заедно с Нанси. Той реши да се възползва от предложението и когато влязоха там, завариха не само Мелани, но и Джанет, която се суетеше около дъщеря си, даваше нареждания на всички наоколо, пиеше шампанско и оставяше гримьорите да се занимаят и с нейния грим. Понякога фотографите искаха да снимат и нея. Тя се престори, че не забелязва присъствието на Том и Нанси възможно най-дълго, а после ядно изфуча навън да намери фризьорката на Мелани, която пушеше в коридора заедно с някои членове от групата. Всички те вече познаваха Том, обръщаха се към него на малко име и смятаха, че е свестен.
Том и Нанси излязоха от гримьорната половин час преди началото на концерта. Мелани трябваше да довърши грима си и да облече сценичния си костюм. Том си помисли, че спокойствието й е изумително, като се има предвид, че й предстоеше представление пред осемдесет хиляди души. Точно в това обаче я биваше най-много. Тази вечер щеше да представи четири нови песни, за да види как ги приема публиката, преди да ги изпее на турнето си. Денят на заминаването наближаваше. Том й бе обещал да идва на концертите й винаги, когато може, макар че през юли започваше работа и бе много въодушевен. Щеше да работи за голямата инженерна компания „Бехтел“, където му бяха обещали, че ще има възможност за пътувания в чужбина. Том смяташе, че няма да скучае, докато Мелани я няма, а освен това тази работа бе далеч по-добра от онази, която бе смятал да захване в Сан Франциско преди земетресението. Бе я намерил съвсем случайно благодарение на контактите на баща си и тя му обещаваше възможности за добра кариера. Съществуваше дори вероятност, ако харесат работата му, да платят за обучението му в бизнес училище.
— Желая ти късмет, Мел – прошепна Том, преди да излезе от гримьорната. – Знам, че ще бъдеш великолепна.