Тя бе запазила за него и сестра му места на първия ред. Когато той се обърна, тя се плъзна в прилепналата рокля от червен сатен, която я обгръщаше като втора кожа, провери грима и прическата си и си сложи сребърни сандали на почти невъзможно висока платформа. Трябваше да смени костюма си шест пъти и щеше да има само един истински антракт. Чакаше я тежка работа.
— Тази вечер ще изпея една от новите си песни само за теб – прошепна тя и Том я целуна. – Ще я познаеш. Току-що я написах. Надявам се да ти хареса.
— Обичам те – каза той.
Очите на Мелани се разшириха. Това беше първият път, когато й го казваше, и думите му й се сториха още по-удивителни поради факта, че двамата все още не се бяха любили. На този етап физическата връзка изглеждаше почти несъществена – двамата все още се опознаваха.
— И аз те обичам – отговори тя.
Том излезе от гримьорната точно когато Джанет връхлетя през вратата, за да напомни на дъщеря си, че й остават по-малко от двадесет минути и че трябва да спре да се разсейва и да се приготви. Зад гърба й се виждаха четирима фотографи, които чакаха да снимат Мелани.
Майка й вдигна ципа на роклята и Мелани й благодари. Пам пусна фотографите в гримьорната. Джанет позира заедно с Мелани на две от снимките. Редом с майка си Мелани изглеждаше съвсем дребничка. Джанет бе едра жена и присъствието й доминираше навсякъде, дори на снимките.
А после, някак изведнъж, Мелани трябваше да тръгва. Концертът щеше да започне всеки момент. Тя се втурна нататък, прескачайки умело жиците и останалото оборудване, каза бързо „здрасти“ на групата си, застана само на крачка от сцената така, че да не я виждат от залата, и затвори очи. Пое си дъх бавно и дълбоко три пъти, чу встъплението и бавно се понесе към сцената, обгърната от облак дим. А после димът се разнесе и всички видяха Мелани на сцената. Тя отправи към публиката най-сексапилната усмивка, която Том бе виждал някога, и измърка своето „здравейте“. В този момент изобщо не приличаше на момичето, което той бе наблюдавал по време на репетициите и което бе завел на вечеря в Пасадена. Докато Мелани омагьосваше публиката и изливаше сърцето си, докато стените почти се разтърсиха, тя напълно се бе вживяла в ролята си на звезда. Светлините бяха прекалено ярки и тя не можеше да различи Том или сестра му сред публиката. Въпреки това обаче усещаше близостта му със сърцето си и тази вечер пееше само за него.
— Ауу! – възкликна Нанси, докосна брат си по ръката и той се обърна към нея усмихнат. – Тя е удивителна!
— О, да, така е – отвърна гордо той.
Не можеше да откъсне очи от нея, а когато настъпи антрактът, забърза към гримьорната й, за да й каже колко страхотно се е представила. Беше възхитен от възможността да бъде на този концерт заедно с нея и бе очарован от представлението й. Не намираше думи, с които да изрази възторга си, и Мелани осъзна, че връзката й с него е съвсем различна от връзката с човек, който също работи в шоубизнеса. Том никога не завиждаше на успеха й. Двамата си размениха бърза целувка, а после той се върна на мястото си в залата. Мелани трябваше да се преоблече, а новият костюм не бе лесен за слагане. Пам и майка й й помогнаха да се вмъкне в прилепналата рокля – по-стегната дори от тази, която бе носила преди. Мелани изглеждаше потресаващо, когато отново излезе на сцената за следващата част от концерта.
Седем пъти я повикаха на бис и Мелани се яви – винаги го правеше, за да зарадва почитателите си. Всички много харесаха новата песен, която бе посветила на Том. Наричаше се „Когато те намерих“ и в нея се разказваше за първите дни, които прекараха заедно в Сан Франциско. Говореше се за моста, за брега и за труса в сърцето й. Том я слушаше занемял, а в очите на сестра му се появиха сълзи.
— Това ти ли си? – прошепна тя.
Том кимна и Нанси удивено поклати глава. По какъвто и начин да се развиеше връзката им в бъдеще, бе очевидно, че е започнала да напредва със скоростта на ракета, изстреляна в космоса, и не показва никакви признаци на забавяне.
След края на концерта Том и Нанси отидоха при Мелани в гримьорната й. Този път тя беше пълна – десетки хора, които я поздравяваха, фотографи, асистентката й, майка й, приятели, импресариа, които по някакъв начин бяха успели да се вмъкнат в помещението. Братът и сестрата бяха погълнати от тълпата. По-късно отидоха на вечеря в „Спаго“. Закъсняха, защото им отне доста време да стигнат дотам. Волфганг Пак* лично приготви вечерята им.
[* Собственик на ресторанти, сред които „Спаго“ е един от най-изисканите. – Б.пр.]
След вечерята Том и Нанси се отправиха обратно към Пасадена. Преди да тръгнат, той целуна Мелани и й обеща да дойде да я види на сутринта. После се разделиха. Бяха стояли наистина до късно.