Пред вратата на ресторанта една дълга бяла лимузина очакваше Мелани. Колата бе всичко друго, но не и незабележима, но отговаряше на публичния имидж на Мелани – онова нейно лице, което Том не бе виждал никога досега. Той обичаше естествената Мелани, с която бяха прекарали толкова време заедно, но трябваше да признае, че и това нейно превъплъщение е забавно и интересно.
Той й позвъни на мобилния телефон точно след като тя се прибра вкъщи, и отново й каза колко неповторима е била. Тази вечер Мелани си бе спечелила доживотен почитател в негово лице, особено с песента, която бе написала специално за тях двамата. Струваше му се, че тази песен заслужава да донесе на авторката си още една награда „Грами“.
— Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя – обеща той.
Опитваха се да прекарват колкото се може повече време заедно, преди Мелани да замине за Вегас следващата седмица.
— Можем да прочетем отзивите заедно, когато дойдеш. Ненавиждам тази част. Все намират нещо, за което да се заядат.
— Не виждам за какво биха могли да се хванат този път.
— О, ще намерят нещо – отвърна тя с професионален тон. – Завистта е гадно нещо.
Често се случваше отрицателните рецензии да са породени именно от завист, а не от действителни слабости на представлението, но така или иначе я болеше от критиките, въпреки че бе свикнала с тях. Винаги болеше. Майка й или Пам криеха от нея отзивите, ако бяха особено груби, както се случваше понякога.
Когато Том дойде другата сутрин, завари кухненската маса цялата покрита с разпръснати вестници.
— Дотук добре – прошепна Мелани на Том, докато майка й й ги подаваше един по един. Изглеждаше доволна.
— Харесват новите песни – отбеляза майка й и погледна към Том с хладна усмивка. Дори и тя трябваше да признае, че песента, посветена на него, е добра. Отзивите на критиката бяха страхотни. Концертът бе пожънал огромен успех и това щеше да се отрази благоприятно на турнето й, дори и на представлението във Вегас, което щеше да се проведе в по-малка зала и билетите бяха разпродадени, също като в „Холивуд Боулс“.
— И така, деца, какво ще правите днес? – попита Джанет и ги погледна.
Изглеждаше доволна, като че ли самата тя бе изнесла концерта. За пръв път казваше нещо, в което включваше и Том. Двамата бяха преодолели някаква бариера, макар че Мелани не разбираше причината. Може би майка й просто беше в добро настроение или най-после бе проумяла, че Том не иска да пречи по никакъв начин на кариерата на Мелани – радваше се просто да присъства на концертите й и да я подкрепя във всичките й начинания.
— Искам само да си почина – каза Мелани. На другия ден трябваше отново да се яви в звукозаписното студио, а в деня след това започваха репетициите за представлението във Вегас. – А ти какво ще правиш, мамо?
— Ще отида да напазарувам в „Родео“ – грейна в усмивка Джанет.
Нищо на света не я правеше по-щастлива от това Мелани да изнесе грандиозен концерт и отзивите на критиците на другия ден да са страхотни. Тя остави двамата младежи насаме без мрачни погледи и затръшване на врати. Това доста изненада Том.
— Смятам, че изпитателният ти период може би най-после е приключил – каза с въздишка Мелани. – Поне засега. Сигурно е решила, че не представляваш заплаха.
— Наистина е така, Мел. Харесвам работата ти. Снощи беше невероятно да седя в залата и да те гледам. Не можех да повярвам, че наистина съм там, а когато изпя онази песен, едва не умрях.
— Радвам се, че ти е харесала. – Мелани се наведе и го целуна. Изглеждаше уморена, но доволна. Току-що бе навършила двадесет години и Том смяташе, че е по-красива от всякога. – Понякога ми се иска да можех да си взема отпуск от всичко това. След известно време свикваш и ти става досадно – призна тя.
И преди му го беше казвала през последните няколко седмици. Времето, което бе прекарала като доброволка във временната болница след земетресението, бе повече от добре дошло за нея.
— Може би след някой и друг ден ще успееш да си починеш – опита се да я успокои той, но Мелани просто поклати глава.
— Майка ми и агентът ми никога няма да го допуснат. Не могат да устоят на миризмата на успеха. Ще се възползват от него до края на живота ми.
Гласът й звучеше натъжено. Том я взе в прегръдките си и я целуна. Тъгата в погледа й го развълнува дълбоко, също както го бе развълнувала песента й предишната вечер. Тя бе забележителна жена и Том знаеше, че е щастливец. Съдбата му бе поднесла най-силните карти на света. Денят на земетресението в Сан Франциско и тяхната среща, която последва от него, бе най-големият късмет в живота му.