— Пази се, Мелани. Прекалено много работиш – каза Том с угрижен вид.
Двамата бяха прекарали прекрасен уикенд заедно, но през повечето време Мелани бе заета с репетиции и концерти, само първата вечер успяха да се отбият в едно казино.
Апартаментът, в който бе отседнала Мелани, беше прекрасен. Том също се бе настанил там, във втората спалня, и през първите две нощи двамата бяха много внимателни. Последната вечер обаче се предадоха на поривите на природата и на силните чувства, които изпитваха един към друг. Бяха чакали достатъчно дълго и сега им се струваше съвсем естествено. Мелани се чувстваше още по-близка с него сега, когато той заминаваше.
— Ще си съсипеш глезена, ако не намалиш темпото.
— Утре пак ще ми бият кортизон – отвърна Мелани, свикнала на злополуки на сцената – и преди й се бяха случвали.
Тя обаче продължаваше да изпълнява докрай ангажиментите си, каквото и да станеше. Никога не бе отменяла представление – беше истинска професионалистка.
— Мели, искам да се пазиш – настоя Том, разтревожен за нея. – Не можеш да продължаваш просто така да вземаш кортизон. Не си играч във футболен отбор. – Виждаше, че глезенът й все още е подут и я боли въпреки инжекцията от предишния ден. Цялата полза от тази инжекция бе, че й бе позволила да се пресили и отново да изнесе представление на обувки с висока платформа. – Почини си хубаво довечера.
Знаеше, че на другата сутрин заминава за Финикс, където щеше да се състои поредният й концерт.
— Благодаря – каза тя и му се усмихна. – Никой никога не се е тревожил за мен така, както ти. Всички просто очакват да изляза на сцената и да пея, жива или мъртва. Когато се качих на онази платформа, знаех, че е нестабилна. Въжето се скъса, докато слизах. И тогава паднах.
И двамата знаеха, че ако се бе скъсало по-рано, Мелани щеше да падне от много високо и може би дори да загине.
— Предполагам, че вече си видял сладостта на шоубизнеса.
Тя застана близо до него и двамата зачакаха самолета. Мелани го бе закарала до летището с дългата бяла лимузина, която хотелът бе предоставил на нейно разположение до края на престоя й. Привилегиите, с които се ползваше във Вегас, бяха приказни. Когато обаче отново потеглеха на път, нямаше да им бъде толкова удобно. Предстояха й десет седмици непрекъснати обиколки и щеше да се върне в Лос Анджелис едва в началото на септември. Том бе обещал да идва да я вижда на всеки няколко седмици, за да могат да прекарват уикендите заедно. И двамата очакваха с нетърпение следващата си среща.
— Непременно да отидеш на лекар преди тръгване.
Обявиха полета му. Трябваше да тръгва. Той я взе в прегръдките си и я целуна, като внимаваше да не докосва патериците, на които тя все още се подпираше. Когато се разделиха, тя бе останала без дъх.
— Обичам те, Мели – рече тихо той. – Не го забравяй, докато си на път.
— Няма. И аз те обичам.
Вече се срещаха повече от месец. Този период не беше дълъг и нещата се бяха развили много бързо, откакто дойдоха във Вегас. Но бяха преживели заедно толкова много в Сан Франциско, че романът им се бе развихрил на бързи обороти. През целия си живот Мелани не бе срещала по-мил мъж от Том.
— Доскоро – каза тя.
— Можеш да разчиташ на това. – Той я целуна за последен път и се отправи към самолета – последният пътник за този полет.
Мелани изкуцука на патериците си обратно през терминала и пропълзя в лимузината, оставена на улицата. Навехнатият глезен й причиняваше убийствена болка – много по-голяма, отколкото искаше да признае пред Том,
Когато се върна в апартамента си в хотел „Парис“,тя постави на крака си торбичка лед, от която нямаше почти никаква полза, и взе една доза мотрин, за да намали подутината. В полунощ майка й я завари да лежи на дивана в дневната и Мелани призна, че глезенът наистина я боли много.
— Утре трябва да пееш във Финикс – предупреди я майка й. – Всички билети са разпродадени. Сутринта ще ти направим още една инжекция. Не можеш да си позволиш да пропуснеш това представление, Мел.
— Може би бих могла да пея седнала – каза Мелани, докосна глезена си и потръпна.
— Роклята ти ще стане на нищо – възрази майка й.
Мелани никога не бе пропускала представление и Джанет не искаше да започва сега. Слуховете за подобни неща се разнасяха с бързината на пожар и можеха да унищожат репутацията на една звезда. Все пак виждаше, че Мелани наистина изпитва силна болка. Дъщеря й никога не се оплакваше и понасяше нараняванията си стоически, но сегашната травма изглеждаше по-сериозна.