Том позвъни, преди Мелани да е заспала, и тя го излъга, че се подобрява – не искаше да го тревожи. Той й каза, че вече му липсва. Преди да заспи, Мелани извади една негова снимка и я сложи до леглото си.
На сутринта глезенът й се бе подул още повече и Пам я заведе в болницата. Завеждащият спешното отделение я разпозна моментално и я придружи до един кабинет. Каза, че навяхването не му харесва, и поиска да направят още една рентгенова снимка. Когато се бе ударила, лекарите, които я прегледаха първи, заявиха, че става въпрос просто за лошо навяхване, но завеждащият спешното отделение не бе убеден в това и се оказа прав. Когато провери снимката, й показа тънка като косъм пукнатина в костта. Каза, че през следващите седмици трябва да носи стегнат гипс и да избягва да стои права, стига да може.
— Да, точно така – засмя се тя, а после изстена. Кракът я болеше при всяко движение. Представлението тази вечер щеше да бъде истинска агония, ако въобще успееше да го изнесе. – В осем часа имам представление във Финикс – обясни тя. – И трябва да стигна дотам. Зрителите не са си платили, за да ме гледат как залитам на сцената. – Но едва не се разплака, когато раздвижи крака си.
— Какво ще кажете за гипсов ботуш? – предложи лекарят. Беше се занимавал с много артисти, някои от които бяха падали от сцената или дори по-лошо. – Можете да го свалите, когато се качите на сцената. Но и през ум да не ви минава за обувки на платформа.
Лекарят познаваше добре младото поколение и забеляза, че Мелани придоби виновен вид в мига, в който чу това.
— Костюмите ми ще изглеждат ужасно в съчетание с ботуш – каза тя.
— Още по-зле ще изглеждате в инвалидна количка, ако този глезен се подуе още повече. Ботушът трябва да свърши работа. Просто носете равни обувки по време на представлението. И ще трябва да използвате патериците – добави той.
Мелани нямаше друг избор. Болката в глезена й бе убийствена и тя не можеше да отпусне тежестта на тялото си върху него.
— Добре, ще опитам с ботуш – отстъпи тя.
Гипсовият ботуш стигаше до коляното й. Беше изработен от блестящ черен синтетичен материал и имаше ивици от „Велкро“, които придържаха крака й. Веднага щом пристъпи с него, усети облекчение. Изкуцука от спешния кабинет на патерици и с гипсовия ботуш, докато Пам плащаше сметката.
— Изглеждаш много сладка с него – каза оживено Джанет, докато помагаше на Мелани да се качи в лимузината. Едва успяха да приберат навреме куфарите си и да намерят останалите, преди да се отправят към летището за полета към Финикс. Мелани знаеше, че оттук нататък я очаква същинска лудница. Концертното им турне бе започнало и щяха да прекарат следващите десет седмици, обикаляйки целите Съединени щати.
В частния самолет Мелани веднага изпъна крака си на възглавница. Момчетата от групата играеха на зарове и покер и Джанет се присъедини към тях. На няколко пъти погледна към дъщеря си и се опита да я настани по-удобно. Накрая Мелани изпи няколко болкоуспокояващи хапчета и потъна в сън. Пам я събуди, когато пристигнаха във Финикс, и едно от момчетата я свали на ръце по стълбичката. Мелани изглеждаше сънена и малко бледа.
— Добре ли си? – попита Джанет, когато се качиха в друга лимузина, също бяла.
Във всеки град щяха да ги очакват хотелски апартаменти и лимузини.
— Добре съм, мамо – успокои я Мелани.
Когато се настаниха в стаите си в хотела, Пам поръча обяд за всички, а Мелани се обади на Том.
— Пристигнахме – оповести тя, опитвайки се гласът й да прозвучи по-бодро, отколкото се чувстваше.
Все още бе уморена от обезболяващите, но гипсовият ботуш й помагаше да върви по-лесно. Почти не можеше да се движи без патериците си.
— Как е глезенът ти? – попита загрижено той.
— Все още ме боли. Преди да напуснем Вегас, ми сложиха някакъв подвижен гипс, който мога да махам сама. Приличам на кръстоска между Дарт Вейдър и Франкенщайн. Но наистина ми помага. Мога да го сваля, преди да се кача на сцената.
— Това благоразумно ли е? – Гласът на Том звучеше като въплъщение на разума.
— Всичко е наред.
Нямаше друг избор. Последва съвета на лекаря и тази нощ обу равни обувки. Бяха махнали подвижната платформа от представлението, защото Мелани се боеше, че може отново да падне и да се нарани. Казваше, че когато я използва, винаги се чувства като акробат, който изпълнява опасен номер, и допълваше, че ще й трябва мрежа. И преди беше падала от платформата, дори два пъти, но това бе първият път, когато наистина бе пострадала. Вярно, че болеше много, но от друга страна, можеше да е и по-лошо.