Във вторник й предстоеше нов концерт, а сега бе едва събота вечер. Том щеше да се върне в Ел Ей в понеделник сутринта заради работата си. Беше започнал след началото на турнето на Мелани и каза, че много му харесва. Пътуванията, които му бяха обещали, му се струваха страхотни. Работата беше свързана с урбанистично планиране и въпреки че по-голямата част от дейността й се извършваше срещу заплащане, компанията имаше и няколко проекта в развиващите се страни, където предлагаха услугите си безплатно на съответното правителство – политика, която много допадаше на Том. Мелани бе много горда и впечатлена от тази черта на характера му и се радваше, че е намерил работа, която му харесва. Отначало, когато се върна в Пасадена след земетресението, Том се тревожеше дали изобщо ще успее да си намери работа. Бе готов дори да пътува всеки ден до Лос Анджелис, ако си намереше нещо там. След труса в Сан Франциско се радваше, че се е прибрал у дома, а тази работа бе идеална възможност за него.
Тази вечер Том изведе Мелани на вечеря и тя изяде един огромен мазен хамбургер с пържени кръгчета лук. След това двамата се върнаха в хотела и си поговориха за много неща. Тя му разказа за градовете, които бяха обиколили, и за различни случки по пътя. Понякога турнетата приличаха на пътувания към детски лагер или на марша на млади войници, на които е наредено да се отправят в определена посока.
Мелани описваше чувството, че живееш от ден за ден, че разрушаваш временния лагер, в който си отседнал, и продължаваш напред. Понякога бе забавно и атмосферата, която цареше между членовете на групата, бе страхотна, но така или иначе всичко това бе невероятно уморително. За да разчупят монотонността на постоянното пътуване, момчетата от групата и импресариата водеха помежду си битки с водни балони и дори хвърляха някои от тях през прозореца, опитвайки се да улучат пешеходците на улицата. Най-после мениджърът ги разкри, качи се в апартамента им и им изнесе сурова лекция. Те приличаха на деца, които нямат какво да правят. По време на почивките се забъркваха в детински неприятности – най-вече като ходеха в барове, които позволяваха на клиентите си да се появяват голи до кръста, мотаеха се из заведения за стриптийз и се напиваха. На Том му бе приятно да си говори с тях и ги намираше за много забавни. Но това, което му харесваше най-много, бе да бъде с Мелани. С всяка раздяла тя започваше да му липсва все повече и повече. А самата Мелани със съучастнически тон призна пред Пам, че се влюбва все по-силно в Том. Никога не бе имала по-мил приятел и чувстваше, че е извадила късмет, като го е срещнала. Пам й напомни, че тя е една от най-нашумелите звезди в света в този момент и че Том също е късметлия. Освен това Мелани също беше мила. Пам я познаваше от шестнадесетгодишна и смяташе, че е един от най-добрите хора, които е срещала някога, за разлика от майка си, която можеше да бъде много твърда. Пам смяташе, че Том и Мелани са прекрасна двойка. Характерите им си подхождаха – дружелюбни и лесни за спогаждане, – бяха интелигентни и Том като че ли изобщо не изпитваше завист заради славата и кариерата й, както често се случваше в подобни връзки. Пам знаеше, че на света няма много хора като тях. Благодарение на Мелани тя самата обичаше работата си и й се наслаждаваше.
Том и Мелани прекараха страхотно в Чикаго – ходиха на кино, в музеи и ресторанти, излизаха да пазаруват и прекараха много време в леглото. Когато се движеше, по настояване на Том Мелани използваше патериците, както и тежкия черен ботуш. Уикендът бе прекрасен и двамата се радваха, че успяха да се видят. Той използваше всички възможни намаления за пътуване и градовете, които обхождаха заедно, правеха турнето далеч по-леко за Мелани. Следващата й спирка бе Източният бряг, чак до Върмонт и Мейн. Имаше концерт в Провидънс и Мартас Винярд. Том каза, че ще се опита да дойде за представленията в Маями и Ню Йорк.
Уикендът се изниза неусетно и с огромна неохота Мелани отново бе принудена да се сбогува с Том. Въздухът бе горещ и лепкав, когато двамата излязоха на улицата и взеха такси. Гипсовият ботуш, както и почивката от концертите, й бяха помогнали и когато Том замина, тя вече се чувстваше по-добре. Нощем оставяше ботуша до леглото си и се чувстваше така, сякаш сваля от себе си дървен крак. Том я закачаше заради гипса и веднъж тя го запрати по него и едва не го събори.
— Хей, внимавай! Дръж се прилично! – сгълча я той и скри гипсовия ботуш под леглото.
Понякога двамата се държаха като деца и винаги страхотно се забавляваха. Всеки допълваше живота на другия и се влюбваха все повече и повече. И за двамата това лято бе сезон на нови и нови открития и неизмерима радост.