В Сан Франциско Сет и Сара бяха приели първото предложение за къщата си. Беше добра оферта. Купувачите се местеха в Сан Франциско от Ню Йорк и искаха да уредят нещата колкото се може по-бързо. Платиха малко повече от първоначално поисканата цена и поискаха да се нанесат веднага.
Сара бе огорчена от загубата на дома и се чувстваше ограбена, но и тя, и Сет изпитваха облекчение, задето продажбата бе приключена. Юридическите подробности бяха уредени почти веднага и Сара приготви нещата, които щяха да продадат чрез „Кристи“. Мебелите от спалнята, няколко вещи от дневната, дрехите на децата и част от мебелите в стаите им взе в новия си апартамент на „Клей стрийт“. Сега Моли и Оливър щяха да делят една стая, вместо както преди всеки да има своя, затова не им трябваха толкова много неща. Всички папки и документи от кабинета на Сет отидоха в „Хотела на разбитите сърца“ на Бродуей. Двамата си разделиха кухненското обзавеждане и Сара изпрати в новото жилище на Сет един диван и два тапицирани стола със странични облегалки. Останалите неща отидоха на склад. Произведенията на изкуството бяха изпратени в Ню Йорк, където щяха да бъдат продадени на търг. Сара с тъга гледаше как домът им се разпада също като живота им. Само след няколко дни къщата бе изпразнена и изглеждаше пуста и неприветлива. Тази гледка извикваше у нея мисли за краха на брака й.
Настъпи денят, в който трябваше да напуснат къщата, и Сара я обиколи за последен път. Завари Сет в кабинета му. Изглеждаше също толкова потиснат, колкото и тя самата. Тя идваше от стаите на децата, където бе отишла, за да се увери, че всичко важно е натоварено на камиона, който бе наела. Децата щяха да прекарат нощта в дома на Пармани, за да може Сара да подреди всичко на улица „Клей“.
— Чувствам се ужасно при мисълта, че се изнасяме – каза Сара и погледна съпруга си. Той кимна. В очите му, вперени в нейните, се четеше дълбоко съжаление.
— Съжалявам, Сара… Никога не съм мислил, че ще ни се случи подобно нещо.
Тя забеляза, че този път той каза „ни“, вместо както досега „ми“.
— Може би всичко ще се уреди – рече тя.
Не знаеше какво друго да каже, нито пък той. Тя отиде до него и го прегърна, за да го успокои. За един дълъг миг той остана неподвижен, с отпуснати ръце, а после на свой ред я прегърна.
— Можеш да идваш да виждаш децата винаги когато пожелаеш – рече великодушно тя.
Все още не се бе свързала с адвокат, за да уреди развода. Имаше време, а освен това така или иначе трябваше да бъде до Сет по време на процеса. Хенри Джейкъбс й бе казал, че нейното присъствие ще бъде безмълвен, но основен фактор в защитата на съпруга й. Сега в екипа на защитата влизаха още двама адвокати, които щяха да работят заедно с Хенри. Сет имаше нужда от всяка помощ, която можеше да получи. Нещата не се очертаваха добре за него.
— Ще се справиш ли? – попита Сет с дълбока загриженост.
За пръв път от дълго време безпокойството му включваше и някой друг, а не само самия Сет Слоун. Точно тази мисъл мина през ума на Сара и означаваше много за нея. Двамата бяха прекарали толкова тежки дни, откакто го бяха арестували.
— Ще се справя – увери го тя, докато двамата слизаха в трапезарията за последен път.
— Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, по всяко време на денонощието – каза Сет с натъжен вид.
После излязоха навън. Краят на съвместния им живот бе настъпил заедно със загубата на дома им. Сет бе разрушил живота им. И когато погледна към тухлената къща, в която бе живяла и която обичаше, Сара се разплака. Плачеше за брака им и за загубените си мечти, а не заради къщата. Сърцето на Сет се късаше при вида на мъката й.
— Утре ще мина през апартамента и ще изведа децата – рече дрезгаво той.
Сара се обърна настрана, кимна, влезе в колата си и потегли към „Клей стрийт“. Знаеше, че това е началото на новия й живот. В огледалото за обратно виждане зърна Сет да влиза в новото си сребристо порше, което дори не бе изплатено, и да потегля. Сърцето й се сви, докато наблюдаваше как се отдалечава. Почувства се така, сякаш мъжът, когото обичаше, за когото се бе омъжила и от когото бе родила две деца, току-що е умрял.
Новият апартамент на Сара на „Клей стрийт“ се намираше в малка викторианска къща, която наскоро бе ремонтирана и пребоядисана. В нея имаше още едно жилище. Апартаментът на Сара не бе нито красив, нито елегантен, но тя знаеше, че ще стане по-уютен, когато подреди нещата им. Първата стая, която обзаведе, бе тази на децата. Искаше да се почувстват у дома си от мига, в който пристигнат на другия ден. Извади любимите им играчки бавно и с любов. Боеше се, че нещо може да се е счупило при пренасянето, но всичко беше цяло.