Следващите няколко часа прекара в разопаковане на книгите и още два – в подреждане на гардеробите със спално бельо и застилане на леглата. Бяха се разделили с толкова много неща, че това, което им бе останало, изведнъж й се стори съвсем оскъдно. Все още не можеше изцяло да възприеме, че благодарение на невероятното мошеничество на Сет целият им живот се бе променил. Статиите, които продължаваха да излизат в местните и националните вестници, бяха извънредно унизителни, но унижение или не, на нея й трябваше работа, затова продължаваше редовно да чете пресата. Вече се бе обадила на някои от познатите си, но трябваше да положи всички усилия през следващите няколко дни.
И тогава, докато преглеждаше няколко статии за благотворителния бал, й хрумна нещо. Тази работа бе далеч под квалификацията й, но на този етап трябваше да бъде благодарна, ако изобщо успееше да намери нещо. В сряда сутринта, докато децата спяха, тя позвъни на завеждащия родилното отделение. Беше намалила до минимум работното време на Пармани и след като си намереше работа, смяташе да го увеличи отново. Добросърдечната непалка проявяваше деликатност и разбиране. Беше й мъчно за Сара и децата и искаше да направи за тях всичко, което може. Тя също бе прочела всички статии.
Завеждащият родилното отделение даде на Сара името, което искаше, и обеща да я препоръча. За да му даде време да го направи, тя изчака до следващата сутрин, когато лекарят й се обади и каза, че е говорил, с когото трябва.
Името на жената бе Карън Джонсън – началник на финансовия отдел в болницата. Тя отговаряше за развитието на фондовете и за всички инвестиции на болницата. Не беше „Уол стрийт“, но Сара си помисли, че работата може да се окаже интересна, ако й намереха място там. Карън й определи среща за петък следобед. По телефона се държа много сърдечно и приятелски и й благодари за огромния й принос към родилното отделение чрез ежегодното организиране на благотворителния бал. Сара разбра, че последният е донесъл на болницата над два милиона долара – по-малко, отколкото се надяваше, но все пак повече от предишната година.
Пармани дойде в петък и заведе децата в парка, за да може Сара да отиде в болницата. Предстоящата среща изнервяше младата жена. Бяха изминали повече от десет години, откакто за последен път се бе явявала на интервю за работа. Последното беше на „Уол стрийт“, преди да постъпи в бизнес училището и да срещне Сет. Тя преработи автобиографията си и добави благотворителните балове, които бе организирала за болницата. Знаеше обаче, че няма да е лесно да си намери работа, тъй като не бе работила, откакто завърши бизнес училището. След това се бе омъжила за Сет и се бе грижила за децата си, така че бе загубила връзка с новостите в бизнеса.
Карън Джонсън бе красива, стройна, грациозна жена с акцент от южните щати. Държанието й бе любезно и заинтересовано. Сара откровено й разкри опасенията си, разказа й за обвиненията срещу Сет, за това, че сега живеят разделени и че има нужда от работа по очевидни причини. Но имаше нещо по-важно и то бе, че притежаваше способностите, от които отделът имаше нужда.
Тя бе повече от квалифицирана, за да се справи с инвестиционното им портфолио, но изведнъж изпадна в паника, тъй като се ужаси да не си помислят, че е също толкова непочтена, колкото и съпругът й. Карън видя нервността и унижението, които пробягаха по чертите й, и правилно предположи каква е причината, след което побърза да я успокои и да изкаже съчувствието си за проблемите, с които Сара и Сет трябваше да се справят.
— Много е трудно – призна откровено Сара. – Беше ужасен шок… Нямах представа какво става, разбрах го едва в деня след земетресението.
Не искаше да навлиза в подробности за случая, но те така или иначе бяха на страниците на всички вестници. Всеизвестно бе, че ще съдят Сет за измама и че в момента е пуснат под гаранция. Всички в страната, които четяха вестници или слушаха новини по радиото, знаеха какво е направил.
Карън й обясни, че един от асистентите й наскоро се е преместил в Ел Ей и че в момента в отдела има свободно работно място, но побърза да добави, че болниците не плащат особено добре. Спомена пред Сара сума, която й се стори чудесна. В действителност бе доста скромна, но беше нещо, на което можеше да разчита, а освен това работното време бе от девет до три. Можеше да се прибира у дома, преди децата да са се събудили от следобедния си сън, и да прекарва следобеда и вечерта с тях, както и уикендите.
По молба на Карън Сара й остави три екземпляра от автобиографията си. Карън й каза, че ще й се обадят другата седмица и й благодари за проявения интерес към мястото.