Сара излезе въодушевена от сградата. Карън й бе допаднала, както и самата длъжност. Болницата означаваше много за нея, а инвестиционното портфолио, което Карън й бе описала, беше точно в нейната област. А и възможността да се занимава със събиране на средства във фондове също я привличаше. Можеше само да се надява, че ще получи мястото. Дори местоположението на болницата я устройваше, тъй като можеше да идва и да се прибира пеша. Работното време щеше да й даде възможност да прекарва достатъчно време с децата си. Единственият неприятен аспект беше заплатата, която не беше висока, но щеше да й стигне, за да се оправи някак.
Докато вървеше към новия си апартамент, на Сара й хрумна нещо и тя потърси сестра Маги във временната болница. Разказа й за току-що приключилото интервю и Маги много се зарадва.
— Това е прекрасно, Сара.
Монахинята се възхищаваше на куража, с който Сара приемаше всичко случващо се. Току-що й бе разказала за продажбата на къщата, как със Сет са се разделили и че заедно с децата се е преместила в един апартамент на „Клей стрийт“. От последния им разговор бяха изтекли само няколко дни. Нещата наистина се развиваха бързо.
— Само се надявам да получа работата. Парите ще ни трябват.
Преди два месеца никога не би й хрумнало, че някога ще изрече тези думи. Щеше да бъде немислимо както за нея, така и за Сет. Колко бързо се бе променило всичко.
— Обичам тази болница. Там спасиха живота на Моли. Затова организирах онези балове за тях.
Маги си припомни речта, която Сара бе произнесла преди земетресението, както и представлението на Мелани.
— А как сте със Сет? – попита Маги, докато влизаха в столовата да пийнат по чаша чай. Напоследък нещата в „Президио“ вече не се развиваха толкова бързо. Много от обитателите се бяха върнали у дома – онези, които живееха във вече снабдените с електричество и вода части на града.
— Не много добре – отвърна откровено Сара. – Преди да се изнесем от къщата, почти не си говорехме. Сега живее в един апартамент на Бродуей и откакто се пренесохме в новия си дом, Моли не е спряла да ме пита къде е татко.
— А ти какво й отговаряш? – попита тихо Маги, докато двете сядаха на една маса с чая си. Приятно й бе да разговаря със Сара. Тя бе добра жена и Маги се радваше, че са приятелки, макар че не се познаваха много добре. Но Сара й бе разкрила душата си и й вярваше безрезервно.
— Казвам й истината, доколкото мога. Че татко не живее с нас точно сега. Това й е достатъчно и тя го приема без проблеми. Този уикенд той ще дойде да ги вземе и Моли ще прекара нощта с него. Оливър е прекалено малък. – Тя въздъхна. – Обещах на Сет, че ще бъда на процеса заедно с него.
— Кога ще бъде той?
— Насрочен е за март.
Дотогава имаше много време – цели девет месеца. Достатъчно, за да износи и роди третото бебе, на което се бе надявала и което със Сет никога нямаше да имат. Не можеше да си представи да възобнови брака им, поне не сега. Все още се чувстваше предадена.
— Сигурно е много мъчително и за двама ви. – На лицето на Маги бе изписано съчувствие. Тя винаги бе толкова мила и разбираща. – Впрочем какво стана с прошката? Знам, че не е лесно, особено в случай като този.
— Вярно е – отвърна тихо Сара. – Ако трябва да съм честна, не мисля, че се справям много добре с този въпрос. Понякога съм прекалено разгневена и наранена. Как е могъл да го направи? Животът ни бе толкова прекрасен. Обичам го, но просто не разбирам как е могъл да направи подобно нещо, да бъде толкова нечестен. Той не притежава никакво чувство за почтеност.
— Нещо трябва да се е объркало. Със сигурност става въпрос за шокиращо погрешна преценка на обстоятелствата. И като съдя по това, което ми казваш, може да плати жестока цена. Може би това наказание ще бъде достатъчно. А ако загуби теб и децата, това може да бъде последният удар.
Сара кимна. Проблемът бе в това, че тя също плащаше тази цена. Тя бе загубила съпруга си, децата й – баща си. Но най-лошото бе, че бе загубила уважението си към него и не мислеше, че би могла отново да му повярва някога. Сет го знаеше и едва бе посмял да я погледне в очите, преди да се разделят пред къщата. Изразът на лицето й му бе казал всичко.
— Не искам да съм жестока с него. Просто това, което направи, е прекалено ужасно. Той разруши целия ни живот,
Маги кимна. Не беше лесно да се разберат причините, тласнали Сет към престъпление. Най-вероятно алчност. И необходимостта да се издигне дори повече, отколкото вече бе успял. Като че ли някаква ужасна черта изведнъж бе надделяла в характера му и се бе превърнала в приливна вълна, завлякла всички със себе си. Но Сара изглеждаше по-добре, отколкото се бе надявала Маги. Малко оставаше монахинята да й разкаже за собствените си проблеми, но не знаеше дори откъде да започне. Големите й сини очи се впериха в тези на Сара и по-младата жена откри в тях някаква дълбока, мъчителна тревога.