— Добре ли си? – попита Сара и Маги кимна.
— Горе-долу. Понякога аз също срещам трудности, които трябва да преодолея. – Тя се усмихна. – Понякога дори и на монахините им идват налудничави мисли и правят странни неща. От време на време забравям, че имаме същите човешки слабости като всички останали. Точно когато си мисля, че всичко е ясно и смятам, че съм постигнала директна връзка с Бога, Той изключва звука и не мога да разбера какво правя или къде се намирам. Това ми напомня за собствените ми грешки и за това, че съм човешко същество, и така ми помага да запазя скромността си – рече загадъчно тя и после се разсмя. – Съжалявам. Нямам представа за какво говоря.
Напоследък се чувстваше много объркана и измъчена, но не искаше да товари Сара със собствените си проблеми. Тя си имаше достатъчно свои. А и никой не можеше да направи нищо, за да разреши ситуацията, в която се намираше Маги. Монахинята го знаеше. Просто трябваше да си избие от главата тези мисли. Бе обещала пред Бог и пред себе си, че ще го направи.
Двете се върнаха във временната болница, Сара се сбогува с Маги и обеща, че скоро пак ще дойде.
— Обади ми се, ако получиш работата! – провикна се дребничката монахиня, докато Сара се отдалечаваше, и тя отново се разтревожи дали ще я получи.
Със сигурност притежаваше необходимата квалификация, но напоследък късметът я бе изоставил. Може би този път щеше да се върне при нея. Тя имаше нужда от тази работа. Никой не бе отговорил на автобиографиите, които бе изпратила в различни фирми за всеки случай, ако с болницата не се получи.
Сара се върна в апартамента на „Клей стрийт“ и със задоволство видя, че Пармани и децата са се прибрали. Моли изписка от радост и се втурна към нея, а Оливър запълзя към вратата с разцъфнало в широка усмивка лице. Сара го подхвърли във въздуха, а после седна на дивана и го взе в скута си. Моли се сгуши до нея и Сара отново осъзна, че независимо от всичко случило се, най-голямата радост в живота й са децата. А докато приготвяше вечерята, си помисли колко й бе приятно да се види отново с Маги. Зачуди се какъв ли е проблемът, за който бе споменала червенокосата монахиня. За каквото и да ставаше въпрос, Сара се надяваше, че не е нещо важно. Маги бе толкова добра жена и се отличаваше с такъв забележителен дух, че Сара не можеше да си представи проблем, който тя да не е в състояние да разреши. Със сигурност помагаше на Сара да разреши своите. Понякога на човек му трябваше единствено съчувствено ухо и добро сърце, при все че сестра Маги предлагаше много повече от това – допълваше го с мъдрост, любов и чувство за хумор.
Глезенът все още създаваше проблеми на Мелани, когато се върна в Лос Анджелис в началото на септември. От два месеца не бе спрял да я боли – през цялото време на турнето. Беше отишла на лекар в Ню Орлиънс, а после и на друг заедно с Том, когато бе дошъл да я види в Ню Йорк. И двамата специалисти й казаха, че оздравяването ще отнеме време. На нейната възраст възстановяването от повечето травми беше лесно, но постоянното качване и слизане по сцените и обикалянето из цялата страна в продължение на два месеца с престой в един и същ хотел не повече от ден-два беше трудно дори за нея. Когато се върна в Ел Ей, Мелани най-после отиде при личния си лекар, който й каза, че глезенът не зараства достатъчно бързо, и добави, че тя работи прекалено много. Това не бе нищо ново. Мелани му бе разказала за турнето си и за това какво е правила по време на пътуването. Лекарят остана ужасен.
Мелани все още носеше големия черен ботуш, защото кракът й не се бе оправил и ботушът й носеше облекчение, а също така я предпазваше от по-нататъшна травма. Единственото време, когато не я болеше, бе докато го носеше. Когато беше на сцената, дори да бе обута в обикновени равни обувки, болката беше убийствена. На път за къщи тя се обади на Том, който с тревога очакваше новини.
— Какво ти каза?
— Че имам нужда от ваканция, а още по-добре да се откажа от кариерата си – каза Мелани закачливо. Грижовността на Том много й допадаше. Джейк бе такъв егоцентрик. Том искаше да знае всичко за нея, дори какво е казал лекарят й, когато я е прегледал на рентген. – Всъщност – продължи тя, – казва, че все още има леко пукване и че ако не внимавам и не си почивам, може да се стигне до операция и гвоздеи в крака ми. Мисля, че ще предпочета почивката. И бездруго сега нямам какво толкова да правя.