— Направо не могат да чакат — съгласи се той, — но мисля, че Сара не вярва в приказките за дядото в червените дрехи. — „А, ето го и асансьорът — мисли си. — Побързай! О, Господи, моля те, спаси ме от тези глупости!“
— Да, да, случват се такива неща — продължава да говори мъжът от петия етаж. За момент усмивката му сякаш изчезва все едно обсъждат проблема за рака, а не Дядо Коледа. — На колко години е Сара?
— На осем.
— Как растат децата. Останал съм с впечатлението, че се роди преди няколко години. Господи, как лети времето, когато на човек му е приятно, нали?
— Можете да повторите последните си думи — отвръща Бил, като искрено се надява мъжът да не ги повтори. В този момент един от четирите асансьора отвори врати и всички се качиха вътре.
Бил и постоянно усмихнатият мъж вървят още известно време заедно по коридора на петия етаж. После мъжът се спира пред дървена двойна врата, на която има надпис ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ. Отвътре се чува траене на машините и звън на телефони.
— Лек ден, Бил.
— На вас също.
Смеещият се мъж влиза в кабинета си. За миг Бил вижда венец, закачен на стената. Вътре по прозорците с бял спрей е нарисуван сняг за украса. Той потреперва и си мисли: „Господ да ни е на помощ.“
9:05
Кабинетът му — единият от двата, които има в тази сграда — се намира в дъното на коридора. Помещенията в съседство са тъмни и незаети. На бялото стъкло на вратата му е написано: ОЦЕНКА НА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ ЗА ЗАПАДНИТЕ ЩАТИ. На вратата има три ключалки. Едната си беше там, когато се беше нанесъл. Другите две беше поставил той. Влиза вътре, затваря вратата и заключва след себе си.
В средата на стаята има бюро, което е покрито с листове, но нито един не е от значение за него. Те са за прикритие пред хората от поддръжката, които идват да чистят. От време на време той ги изважда и ги разхвърля наоколо, като така отчита някаква дейност. По средата на бюрото е телефонът. Рядко провежда по някой разговор, за да не се обадят от телефонната компания и да изключат телефона като ненужен. Миналата година си беше поръчал ксерокс, който всъщност никога не беше използувал. Въпреки това ксероксът допринася за деловия вид на кабинета му.
— И ти ли чуваш това, което чувам и аз. И ти ли виждаш това, което виждам и аз. И ти ли усещаш това, което усещам и аз — мърмори той и отива към вратата за съседната стая. В нея има рафтове, претъпкани със същите без смислени листове. Има два шкафа за папки (в един от тях е уокменът му — извинението му, когато някой почука на заключената врата и не получи отговор), стол и стълба.
Бил взима стълбата, занася я в първата стая и я поставя до бюрото. Слага куфара върху й. После се изкачва по нея и внимателно премества един от панелите на тавана
Над панела има тъмно пространство, където минават няколко тръби и кабели. Горе няма прах или поне не точно на това място. Няма и изпражнения от гризачи — слагаше специална отрова за мишки поне веднъж в месеца. Той иска да запази дрехите си чисти, но не това е най-важното. По-важно е да уважаваш работата и мястото, където работиш. Това го научи в армията, докато беше в джунглите. Мисли си, че това е вторият по важност извод в живота му. Най-важно е покаянието. То може да замести изповедта и да пречисти човек. Този урок започна да учи още през 1960, когато беше на четиринайсет. Това беше последната година, когато отиде в църквата, да каже: „Благослови ме, отче, защото съгреших“ и после да разкаже за всичко.
Покаянието беше най-важно за него.
„Бог да ни благослови — мисли си. — Бог да те благослови. Бог да ме благослови. Да ни благослови всичките.“
Над мрака (изпълнен с призрачен вятър, който донася миризма на прах) е подът на шести етаж и на около петдесет сантиметра в него има скрита врата. Бил я постави там сам. Умее да си служи с различни инструменти — едно от нещата, които Шарън харесва у него.
Той отваря вратата и отгоре нахлува светлина. След това взима куфарчето от стълбата. Когато пъха глава в празното пространство, по една от тръбите на около два метра от него се стича вода. След един час този звук ще бъде толкова чест и ритмичен като прибоя на плажа. Бил не забелязва това или които и да е от останалите звуци. Свикнал е с тях.