От другата страна на улицата се чу силен бълбукащ звук. Боби се обърна и разбра, че идва от гумите на олдсмобила, които се бяха превърнали в сивкавобели пипала. Едно от тях се пресегна, хвана станиол от цигари от земята и го придърпа. Един миг по-късно пипалата отново се бяха превърнали в гуми, но станиолът беше захванат за гумата така, сякаш половината беше погълнат.
— Готов ли си да се върнеш? — попита един от мъжете и се наведе към Тед. Жълтото му палто се нагъна, а окото не спираше да гледа. — Готов ли си да се върнеш и да изпълняваш задълженията си?
— Ще се върна — отговори той, — но момчето остава.
Няколко ръце сграбчиха Боби и нещо като жив клон го докосна по врата. Той усети същото жужене, което приличаше едновременно на тревога и някаква странна болест. То се засилваше и накрая заприлича на кошер. През лудото жужене чу звука на една камбана, а после към нея се присъединиха и други. Това беше свят на камбани в някаква ужасна тъмна нощ, в която вилнееха ураганни ветрове. Той предположи, че усеща мястото, откъдето бяха дошли отрепките. Това беше далечно и непознато място на милиарди километри от Кънектикът и майка му. Там градовете горяха под някакво непознато съзвездие. Хората крещяха, а допирът на онова нещо на врата му… ужасният допир…
Боби изстена и отново се притисна към гърдите на Тед.
— Той иска да е с теб — обади се свръхестественият глас. — Мисля, че ще го вземем, Тед. Той няма способностите на разрушителите, но все пак всички служат на Краля. — Неописуемите пръсти отново го погалиха.
— Всички служат на Лъча — поправи го Тед със сух глас. Такъв беше гласът на учителя Тед.
— Няма да е за дълго — отвърна другият и се засмя. Смехът му направо извади Боби от равновесие.
— Вземете го — обади се друг глас. В него се усещаше заповедна нотка. Гласовете на всички бяха еднакви, но това беше онзи, с когото Боби беше говорил по телефона. Той беше сигурен.
— Не! — рече Тед и прегърна Боби. — Той ще остане тук!
— Кой си ги, че да ни заповядваш? — попита главният. — Много си се възгордял през времето, в което беше на свобода, Тед! Колко надменно! След много малко ще се върнеш в същата стая при останалите, където изкара толкова години, и ако казвам, че момчето ще дойде, значи ще дойде.
— Ако го отведете, ще трябва насила да взимате това, което трябва да ви дам — рече Тед. Говореше много тихо, но в същото време и много решително. Боби го прегърна силно и затвори очи. Не искаше вече да поглежда към отрепките. Никога повече. Най-лошото беше, че техният допир приличаше много на този на Тед, отваряше прозорец. Но кой би искал да погледне през такъв прозорец? Кой би искал да погледне високите същества с червени устни? Кой би искал да види кой с истинският собственик на черните очи?
— Ти си разрушител, Тед. Ти си създаден за това. Роден си, за да бъдеш такъв. И ако ти нареждаме да разрушаваш, ще го правиш в името на Бог.
— Не можете да ме принудите. Не съм толкова глупав, че да си мисля, че не сте способни на това… но ако го оставите тук, доброволно ще ви дам това, което ви трябва. А аз мога да ви дам повече, отколкото… е, да речем, че можете да си го представите.
— Искам момчето — заяви главният, но сега гласът му звучеше замислено. Може би дори изпитваше и съмнение. — Искам го като нещо красиво за Краля.
— Съмнявам се, че Пурпурният Крал ще ти благодари за безсмислената красота, ако тя попречи на плановете му — отвърна Тед. — Има един боец с бойна прашка…
— Боец, ха!
— Всъщност той и приятелите му вече са стигнали до края на Крайния свят — рече Тед и сега неговият глас звучеше замислено. — Ако ви дам това, което ви трябва, а не ви карам да го взимате със сила, ще мога да ускоря нещата с поне петдесет години или дори повече. Както каза, аз съм Разрушител. Създаден съм за това. Няма много като нас. На вас ви трябват всички, а аз ви трябвам повече от всичко, защото съм най-добрият.
— Не се ласкай толкова… и не си мисли, че си от такова голямо значение за Краля.
— Не съм ли? Съмнявам се. Докато не бъдат разрушени Лъчите, Кулата ще продължи да стои… Знам, че не е необходимо да ви го напомням. Смятате ли, че едно хлапе си струва риска?