Уили посочи към кесиите:
— Взех ти два макгридълса. Все още ядеш такива, нали?
Самата мисъл за храна накара стомаха ми да се преобърне, но знаех, че трябва все пак да хапна нещо. Цялото ми тяло се тресеше от недостига на калории, а в устата си имах отвратителен вкус. Издърпах един от сандвичите от торбичката и отхапах солидна хапка. Във втората торбичка имаше голяма чаша кафе. Отпих.
Уили видя, че няма да постигне никакъв резултат с петното, и се предаде. Седна на ръба на фотьойла и каза:
— Говорих с Матео. Иска да отидем при него. — Посочи към оранжадата. — Изгълтай това. Електролитите ще ти помогнат да спреш да трепериш.
Кимнах, приключих с първия сандвич и започнах втория, като се питах какво е направил Уили с бутилките, в които все още имаше някакви остатъци алкохол. Не ги видях никъде.
— Алкохолик!
Деуит Матео се беше разположил срещу двама ни с Уили. Бяхме в същата конферентна зала, на същите столове, в които бяхме седели с Герди преди три месеца. Дори кафявият му костюм от туид, изглежда, беше същият.
Матео почукваше с химикалката си върху спретнат куп жълта хартия за бележки. Все още не беше написал нищо.
— Блед си като болен от хемофилия, ходил да дарява кръв. И се потиш като прасе.
— Тук е доста горещо.
— Тук е двайсет и един градуса — отсече той. — Ти си алкохолик и в момента страдаш от абстиненция.
Не отговорих.
— Казвах на леля ти, че не може да ти се има доверие. Тийнейджър без никакъв надзор. Тя се кълнеше в майка си и баща си, че си добро дете, че можеш да се грижиш за себе си. През изминалите няколко месеца през мен минаха бог знае колко обаждания от гимназията ти и от социалните. Когато си спрял да ходиш на училище, директорът ти е звъннал на социалните служби. Имаш ли идея колко беше трудно да ги разубедя да не дойдат да те проверят? Това обаче не е най-лошото. Най-лошото беше онази твоя съседка — така нареченият ти „попечител“. Очевидно си пропуснал някаква доставка на покупки, та ми подпали телефона — звънеше по няколко пъти на час. Бедната Тес трябваше да търчи по магазините и да ѝ носи продуктите от списъка. Бъди готов за солидна сметка, сумата по която ще ти бъде удържана от наследството. Кантората ми не е фирма за доставки по домовете.
— Съжалявам.
Матео спря да почуква с химикалката.
— Знам, че минаваш през тежък период, хлапе. Никой не бива да бъде подлаган на подобни изпитания. Но се налага да се стегнеш. Това трябва да спре, или твърде скоро няма да има връщане назад.
Ръката ми отново затрепери. Скрих и двете в скута си, под масата.
— Трябва ли да те пращам в някаква комуна за рехабилитация?
Зададе въпроса към мен, но гледаше Уили. Двамата поклатихме глава едновременно.
— Мога да остана с него няколко дни — предложи Уили. — Взех оранжада, както ми казахте. Грам алкохол не остана в апартамента. Големият ми брат имаше проблеми с пиенето, затова се наложи да помагам на майка ми, докато той се оправи. Първите няколко дни ще са доста зле, но след това нещата се подобряват. Знам какво да правя.
Матео го изгледа отгоре до долу, след което се обърна към мен:
— Леля ти ми бе дала списък с приятелите ти. До името на този тук бе написала „отговорен“ и го бе подчертала. Мъдра жена беше.
Облегна се назад и се замисли.
— Колко пари имаш у себе си в момента?
Не бях сигурен. Бръкнах в левия джоб на джинсите си и извадих купчина омачкани банкноти. В десния имаше само монети. Изсипах цялото съкровище върху бюрото и преброих парите.
— Двайсет и четири долара и трийсет и осем цента.
Матео се пресегна и премести купчинката пред Уили.
— Вземи ги.
Уили го погледна объркано.
Адвокатът се обърна към мен.
— От днес нататък издръжката ти от фонда ще бъде изплащана директно на тук присъстващия г-н Трюдо. Ще пазарува и за теб, когато ходи да изпълнява поръчките от списъка на онази смахната старица. Нито цент от тези пари няма да бъде похарчен за алкохол, наркотици, проститутки, хазарт или на какъвто порок си решил да се отдаваш напоследък.
Отворих уста да кажа, че само пия, но като зърнах очите му, реших да си замълча.
— Какъв фонд? — попита Уили.
Матео вдигна пръст, за да накара и него да замълчи.
— Като компенсация за причинените ви неудобства, г-н Трюдо, ще ви бъде изплащана заплата в размер на сто долара дневно, също от фонда. Ще се грижите г-н Тач да бъде трезвен и ще го пазите да не се забърква в неприятности. В мига, в който прекрачи границата, го издърпвате обратно. Ако не го направите, спирам кранчето на новопридобитото ви богатство. Останете в апартамента му колкото е необходимо. Разбрано?