Преди Уили да отговори, Матео се обърна към мен:
— Условията на фонда са кристално ясни и аз възнамерявам да изпълня последното желание на леля ти. За да получиш парите, трябва да се дипломираш в колеж. Не може да се дипломираш в колеж, ако не завършиш училище, а не може да завършиш училище, ако не посещаваш часовете. Когато училището започне след месец, очаквам да бъдеш там. Трябва да завършиш последната си година, да запазиш оценките си високи и да постъпиш в Държавния университет в Пенсилвания. Без повече простотии. Мислиш ли, че можеш да се справиш с всичко това?
Главата ми щеше да се пръсне. Главоболието започваше зад лявото ми око и се разпростираше навсякъде, протегнало любопитни пръсти. Треморът се прехвърли отръката ми към крака. Опитах да го накарам да спре да подскача под масата. Мислех си за бутилката „Капитан Морган“ която Герди беше отмъкнала от партито на Уили преди време. Чудех се дали Уили е успял да я открие.
— Да, сър — отвърнах, макар да знаех, че кракът ми никога вече няма да стъпи в гимназия „Брентууд“.
Запис в дневника 08/08/1993
Интервю с д-р Хелън Дъргин. Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри.
Аудио/Видеозапис:
— Разкажете ми за Едуард Джак Тач — казва Обект „А“.
— Какво би желал да научиш?
— Защо още му позволяват да се вижда със Стела?
— Защото тя така иска. Посещенията му са вид награда.
— Награда? Като на куче, което получава лакомство, когато подаде лапа?
— Предполагам, да, нещо от този род — отвръща д-р Дъргин.
— А каква е моята награда? Допълнително време в тази кутийка?
— Ти също се срещаш със Стела. Получаваш книги и музика. Образование.
Обект „Д“ се смее.
— Нали осъзнавате, че никога не съм срещал лице в лице който и да било от моите преподаватели? Те седят от другата страна на стъклото, а аз съм тук. Четат ми от учебници и отговарят на въпросите ми с онова смехотворно трийсетсекундно закъснение. Никога не са ми казвали имената им. Никога не съм виждал лицата им. Те не ме хвалят, когато напредвам, и не ме критикуват, когато се издъня. Бих могъл да затворя очи и да подремна. По всяка вероятност ще продължат да четат, да ме поучават, ще поглеждат ту часовника, ту вратата, само не и мен. На никой от тях не му пука за мен, също както и на вас. За вас съм само опитно зайче. Последица от отдавна приключил експеримент, който се е объркал. Късметлийски страничен ефект, който живее, за да пълни дневниците и магнетофонните ви ленти, да разчиства тяхната бъркотия.
— Опасен си. Трябва да бъдеш държан под ограничение.
— Възможно е. Ограничението обаче може да бъде забавно, да знаете. Запозната ли сте с принципното устройство на тръбната бомба?
Д-р Дъргин не отговаря.
— Тръбната бомба представлява здраво запечатана от двете страни тръба, пълна с експлозив. Ограничението, което осигурява тръбата, означава, че със сравнително малко експлозив може да се постигне значителен взрив. Разбирате ли, ограничението причинява повишаване на налягането, увеличава разрушителната сила. Ако сложите бомба в кутия, резултатът ще е доста по-опустошителен, отколкото ако гръмнете същата тази бомба по средата на открито поле. А аз вече доста време стоя в моята кутия, докторе.
— Стела също е в кутия, макар и доста по-голяма.
— Защо Тач не е в негова собствена кутия?
Д-р Дъргин не отговаря.
— Не заслужава Стела — казва Обект „Д“. — Подайте ми онази чаша вода.
Без да се поколебае и за миг, доктор Дъргин прави каквото ѝ е казано.
— Скапана работа!
Проповедника паркира черния си „Понтиак GTO“ на обичайното си място на Уилок Роуд и изкачи стръмния хълм до Браунсвил Роуд, след което стигна до „Закусвалията на Крендал“… или по-точно до онова, което бе останало от нея. Панорамните прозорци бяха покрити с големи листове шперплат. Стъклената врата бе заменена от стоманено чудовище, заключено с катинар. В средата, бе прикрепен знак, на който пишеше:
ЗА СЪБАРЯНЕ
Сградата е Негодна за обитаване Използването на тази сграда е Незаконно
Неоторизираното премахване на този Знак
СЕ НАКАЗВА
Първата мисъл на Проповедника бе за ниската грамотност на онзи, който го бе писал. Втората му мисъл, след като се нагледа на табелата и премести очи върху опустошението наоколо, бе: „Какво, по дяволите, е станало?“