Проповедника наведе рамо и блъсна вратата с такава сила, че ударът отхвърли мъжа назад и го просна по гръб на улицата.
Проповедника излезе от колата, извади пушката, намести приклада до бедрото си и насочи цевта към гърдите на мъжа.
Човекът с белия тренчкот приличаше на костенурка — паднал по гръб, мяташе безпомощно ръце и крака в опити да се изправи. Мънкаше порой неразбираеми молби.
Проповедника дръпна спусъка.
Тъй като цевта бе опряна плътно в гърдите на мъжа, тялото му послужи като импровизиран заглушител. Подскочи, когато гръдният му кош експлодира и вътрешните му органи се превърнаха в каша. Куршумът излезе през гърба на мъжа с достатъчно сила, за да разпръсне вода и останки от листа във всички посоки.
Проповедника плавно вдигна пушката и с рязко движение изхвърли гилзата и зареди отново. Тогава забеляза и оръжието на втория мъж с бял тренчкот, който излизаше от будката на пазачите до портата. Също беше „Зиг-Зауер Р220“. Беше успял да го измъкне наполовина от кобура, когато от мозберга на Проповедника изригна втори изстрел. Върху гърдите на мъжа разцъфна яркочервено цвете, което направо съсипа хубавото му бяло палто. Мъжът погледна надолу. Докато петното се разрастваше, в очите му се появи объркване. Сетне се строполи в една локва, частично закрит от левия преден калник на понтиака.
Понеже вторият изстрел не включваше употребата на „човешки заглушител“ (или на какъвто и да е заглушител), беше много по-шумен от първия. Несъмнено достатъчно силен, за да бъде чут от един или двама съседи. Дали се бяха обадили в полицията — това вече беше друг въпрос. В буря като тази хората най-вероятно щяха да свържат звука е времето навън. Изстрелите от пушка не бяха нещо обичайно за тази част на града, и макар повечето хора да си мислеха, че могат да разпознаят гърмеж, в действителност малцина бяха в състояние да го различат, а още по-малко имаха желание да предприемат нещо, когато го чуеха. По-лесно беше да се престорят, че нищо не се е случило, че всъщност са чули нещо друго.
Три крачки до будката на пазачите. Проповедника се озова вътре за миг. Пушката бе презаредена и готова. Както и очакваше, кабинката бе празна. Имаше по един прозорец, гледащ във всяка посока. Зад онзи, който бе обърнат към къщата, се намираше малко бюро с три малки монитора, свързани към система за видеонаблюдение. На първия монитор се виждаше хубав кадър на понти-ака отблизо. Проповедника не можа да не се възхити на колата. Чудесен екземпляр, истински детройтски шедьовър. Дъждът блестеше под светлината на насочения към предния капак прожектор. Вторият монитор показваше по-обща картина — виждаше се задната част на понтиака, както и обширна част от алеята, чак до главната улица. На третия монитор се въртяха кадри от останалите камери, разпръснати из просторното имение.
Веднага след погребението на Гарджъри Проповедника бе проследил малкия кортеж от бели автомобили. Бяха три, като всеки пое по различен маршрут, за да попречат на евентуалните преследвачи. Единият обикаля над един час, въпреки че къщата бе на не повече от четири-пет километра от гробището. Проповедника знаеше в кой от трите пътува онази Оливър, затова се лепна за него, внимателно спазвайки дистанция от няколко коли. Не му беше за пръв път, познаваше процедурата. Джипът на Оливър също пое по по-дълъг маршрут и кръжа близо половин час, вместо пет или десет минути, колкото траеше пътуването до имението. Нямаше значение. Онова, което имаше значение, бе, че в края на преследването Проповедника вече знаеше къде се намира къщата, къде са те.
Знаеше къде може да открие момичето.
Този следобед се бе сдобил с копия от чертежите на сградата. Изнамери планове на терена. Изрови всички данъчни декларации на имението. Беше старо, построено още през 1893 година. От строителните разрешения бе узнал подробности за всички подобрения, които бяха правили през годините — подмяна на електрическата инсталация и водопровода, подсилвания на стените. В документите фигурираха имената на фирмите, които бяха присъствали на мястото, когато бяха идвали инспекторите. Чрез тези имена Проповедника откри компанията, която бе инсталирала охранителните камери и изработените по поръчка ключалки, монтирани на всички външни врати. Да се сдобие с документацията им, бе въпрос на няколко дни.
За седмица вече познаваше всеки квадратен сантиметър от мястото. Можеше да назове, без да се замисля, вида гвоздеи, използвани във всяка стая, производителя на медните тръби и на ПВЦ тръбите, с които медните бяха заменени преди десетина години.