Първият куршум строши левия му фар.
Вторият се заби в предното стъкло малко встрани от средата, прожужа покрай дясното му ухо и потъна в седалката.
Още три куршума профучаха един след друг, преди Проповедника да забележи стрелеца. Беше излязъл иззад дърветата на стотина метра пред понтиака, бялото му палто се вееше, пушката подскачаше в ръцете му. Проповедника го разпозна — беше го кръстил Док.
Проповедника се надяваше да стигне пред къщата, преди да започне пукотевицата, но след като това определено вече не бе възможно, той изключи от скорост, дръпна ръчната и изскочи под дъжда. Маневрата му предизвика сериозно объркване у Док. Започна припряно да изстрелва един след друг куршуми към него — неразумно, като се има предвид разстоянието, особено под проливен дъжд. Проповедника изчезна сред дърветата и заобиколи Док по фланга, докато хлапето презареждаше.
Към колана му бяха закачени дузина ножове за хвърляне „Смит&Уесън SWTK10CP“, изработени от въглеродна стомана, с приятната тежест от около двеста грама всеки. Предпочиташе ги пред огнестрелните оръжия в редица ситуации, а въпросната очевидно бе такава. Ножът напусна колана, тихо излетя във въздуха и се заби във врата на Док за по-малко време, отколкото на хлапето му отне замяната на празния пълнител с нов. Последната му грешка бе да издърпа ножа от врата си.
Проповедника продължи да се крие сред дърветата.
На алеята изникнаха още двама охранители. Единият се наведе над Док, а другият огледа горичката. Не го забелязаха. Взряха се в работещия на празни обороти понтиак. Проповедника продължи покрай дърветата, докато къщата се появи в полезрението му, след което изчака с пушка, преметната през рамото му, и ножове във всяка ръка.
Двамата притичаха на една ръка разстояние от него. Насочваха се към имението.
Когато вторият го подмина, Проповедника заби ножа в глезена му, прерязвайки ахилесовото сухожилие. Мъжът залитна и се строполи на земята. Първият чу шума и се обърна. Друг нож щръкна от гърлото му. И той се стовари на земята.
Сърдитко и Щастливко, предположи Проповедника. Гардовете тотално бяха разбъркали позициите си. Трудно беше да се прецени кой кой е.
Охранителят с прерязаното гърло се опита бавно да пропълзи по алеята към дърветата. Проповедника заби нож в тила му, взе зиг-зауера му и се извърна към къщата. Някъде там имаше още двама пазачи. Това беше неприемливо.
Прожекторите се включиха. Дъждът стана снежнобял.
Детектив Фаустино Брайър последва понтиака по Уилок, покрай гробището и едва не го загуби от поглед, когато навлезе в доста елитния квартал, познат като Бърлингтън Хилс. Понеже не искаше да се приближава твърде много и да рискува да бъде забелязан, позволи на автомобила да се откъсне напред и да изчезне сред кривите улички. Фаустино не го видя отново, но за сметка на това забеляза малка охранителна будка, пред която лежаха две тела. Огромната желязна порта бе широко отворена, а в будката звънеше телефон.
И двамата мъже очевидно бяха мъртви. Дългите им бели палта бяха омазани с кръв и подгизнали от дъжда.
Когато дочу поредица от изстрели някъде отпред, Фаустино повика подкрепления по радиостанцията, извади пистолета си и тръгна пеша по алеята, като внимателно оглеждаше дърветата.
Щеше да бъде мъртъв след по-малко от три минути.
Проповедника откри Сънливко приклекнал зад фонтана в средата на алеята в очакване на неканения гост.
Когато Проповедника излезе иззад дърветата, един куршум го улучи в лявото рамо, а втори се заби в средата на гърдите му. Силата на удара го завъртя и го просна на земята. Кевларът спря и двата, но въпреки всичко болеше адски. Измъкна пистолета, който бе взел от Щастливко, насочи го към фонтана и когато Сънливко се наведе напред, за да стреля още веднъж, получи куршум право в дясното слепоочие.
Проповедника се изправи и се затича към къщата.
Свенливко все още не се бе показал. Щеше да се погрижи за него по-късно.
Бутна вратата.
Заключено.
Той насочи пушката към бравата, извърна глава и натисна спусъка. Дървената каса експлодира, оставяйки след себе си петнайсетсантиметрова дупка и звън в ушите му.
Проповедника изрита вратата и влезе полуприклекнал в къщата. Скри се зад една кръгла дървена маса във фоайето. Пушката следваше очите му, докато той се оглеждаше. Всекидневна вдясно от него и библиотека вляво, и двете празни.