Вазата върху масата над него се пръсна на парчета. Нов изстрел.
Проповедника изскочи иззад масата, затича се по централния коридор и сви вляво, което трябваше да го отведе до точката за достъп до мазето. Забеляза още двама охранители и ги обезвреди. Вторият някак си успя да произведе изстрел със своя четиресет и пет калибров, но не улучи Проповедника, а средата на една от картините, окачени в коридора. Проповедника отново сви вляво и се озова пред стълбите, водещи към мазето. По тях се изкачваха още трима гардове. Четири бързи изстрела от зиг-зауера ги накараха да се разпръснат и да се прикрият някъде долу.
Проповедника бръкна в джоба си, извади една от гранатите, дръпна шплента и я метна по стълбите.
Експлозията проехтя някъде дълбоко в търбуха на къщата — силно уоп!, което извибрира в каменните основи на зданието и разтърси пода и стените.
Без да си дава труд да се прицелва, той стреля с пушката към горната част на стълбището и се затича по стъпалата, изстрелвайки останалите в зиг-зауера патрони в посоката, от която бяха дошли куршумите, предназначени за него. Стената бе нацепена. Парчета гипсокартон и дърво от лампериите бяха пръснати на всички страни. Когато пистолетът замлъкна, той го метна на пода, вдигна пушката и след като сви зад ъгъла, стреля два пъти бързо. Огънят, блъвнал от цевта, освети коридора. Първият куршум остави огромна дупка в стената, вторият — огромна дупка в мъжа, който се изпречи на пътя му.
Проповедника замръзна, притвори очи и се заслуша.
От плановете на къщата бе научил, че вторият етаж е зает от седем спални и пет тоалетни. Над тях имаше таванско помещение по протежение на цялата постройка.
С все още затворени очи той презареди.
Нужна му бе третата спалня отляво.
Отвори очи и тръгна по коридора, като държеше пушката в готовност.
Очакваше да се натъкне на поне още трима охранители на това ниво, но никой не се появи.
Очакваше вратата на спалнята да е заключена.
Не беше заключена.
Проповедника влезе в стаята.
Насочи пушката към единствения обитател на спалнята.
Момичето, вече напълно пораснало, седеше спокойно на стол до прозореца, който гледаше към просторния заден двор. Без да се обръща към него, изрече просто:
— Идват и други. Никога няма да се измъкнеш оттук.
Видя как сваля дългите си черни ръкавици, внимателно сгъва елегантната материя и ги оставя на масичката до себе си.
Откъм стълбите нахлуваше пушек.
Дочу викове.
Идваха и други.
— Какво става, Тач?! — кресна Уили, когато се промуших покрай него през вратата.
Водата се изливаше на пода под краката ми и се събираше на локвички върху паркета. Отидох до прозореца, обърнах се, върнах се до вратата, обърнах се, пак тръгнах към прозореца.
— Джак! Спри!
Уили посегна да ме сграбчи за рамото, докато минавах покрай него за трети път. Отърсих се от хватката му. От бучащата в ушите ми кръв почти не го чувах.
— Какво се случи, мамка му?
Опитах се да заговоря. Опитах се да му разкажа.
Вместо това просто измъкнах писмото на Стела от джоба си, метнах го на масата и отидох в моята стая, като затръшнах вратата зад гърба си.
Ако не беше махнал бутилката „Капитан Морган“, със сигурност щях да я изпия до дъно.
Мразех го, че откри тази бутилка.
Запис в дневника 08/09/1993
Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри.
Аудио/Видеозапис:
— Какви са всички тези папки? — пита Карл.
— Папки ли?
— Върху бюрото на хлапето. Уорън свива рамене.
— Знам ли. Докторката ги мъкне цял ден. Сигурно го подготвя за ново телефонно обаждане.
— Никога преди не са му давали сведения за обекта.
— Времената се променят.
— Някой от началниците идвал ли е днес?
— Защо?
— Ако го подготвят за ново телефонно обаждане, някой от шефовете би трябвало да наблюдава.
— Не е задължително. Винаги го наблюдават.
— Времената се променят.
— Изглеждаш странно отпуснат — посочва Карл.
— Ти пък изглеждаш странно напрегнат.
— Не обичам промените.
— Очевидно.
— Може би трябва да се обадим на някого.
— Аз няма да се обаждам — отвръща Уорън.
Карл се пресяга и натиска бутона на микрофона.
— Ей, Грозник, какво четеш?
При тези думи Обект „Д“ поглежда към тях от другата страна на прозореца за наблюдение. Устните му се размърдват. Трийсет секунди по-късно на телевизионните монитори образът на Обект „Д“ също поглежда нагоре и отговорът му се разнася по високоговорителите: