Джак Тач го нямаше.
Не бяха го виждали никъде от почти пет месеца. Откакто бе напуснал Държавния университет на Пенсилвания.
В 1.38 сутринта Фогел каза на всички да се разотиват. Операцията се оказа провал.
Тя се върна в полицейското управление, приготви нова кана кафе и зачака неизменното телефонно обаждане, което да ѝ съобщи, че е бил открит поредният труп. Обаждане нямаше.
Тази година труп нямаше.
Както и през 1995, 1996 и 1997 година.
Оказа се, че са търсили на погрешното място. Детектив Терънс Стак, пенсиониран и вече просто Тери, щеше да разбере това малко преди да умре.
6 август 1998 година
Двайсет и две годишен
Запис в дневника 06/08/1998
Обект „Д“…
Аудио/Видеозапис:
НЕГОДЕН
На 6 август 1998 година се бе лепнала за телевизора в офиса и гледаше Си Ен Ен заедно с останалите детективи. Моника Люински тъкмо щеше да се изправя на свидетелското място. Когато Стак ѝ звънна, тя каза само:
— Дано е нещо сериозно.
— О, определено. Идвай насам.
Откри Стак, седнал на бетонните стъпала пред входната врата, да отпива от кенче диетична кола. Доколкото ѝ бе известно, не бе сръбвал бира от почти пет години. Нещо в изражението му ѝ подсказа, че в момента може би му се иска една. Той се изправи бавно, докато тя слизаше от колата. Артритът вече сериозно го мъчеше. През април тази година беше му донесла торта и двамата бяха отпразнували осемдесет и втория му рожден ден на масичката за карти горе в стаичката, заобиколени от случая, който доминираше живота им. В джоба му нещо дрънчеше. Когато го попита какво, той измъкна шишенце противовъзпалителни.
— Напоследък ги гълтам като бонбони. По-лесно е да ги нося у мен, отколкото да търча нагоре-надолу по стълбите.
Днес, когато се изправи да я посрещне, не само дрънчеше, но и се беше превил и притискаше дясната си длан към бедрото в опит да доизправи крака си.
— Ако отидеш на доктор, ще може да ти предпише нещо по-сериозно, да знаеш.
Той отвори вратата пред нея.
— На моята възраст бих се притеснил, ако нищо не ме болеше.
На дивана във всекидневната бяха нахвърляни одеяла и възглавница. Когато Стак видя, че тя ги гледа, обясни, че понякога му е по-лесно да спи долу.
Заизкачва стъпалата към втория етаж бавно, като се държеше здраво за парапета. Докато стигнат горе, тилът му бе покрит с капчици пот. Влязоха в задната спалня. Той се стовари върху един от столовете до масичката за карти с изпъшкване.
Фогел се бе опитала да го убеди да се премести в дом за възрастни хора или поне да си намери едноетажна къща, но той не искаше и да чуе:
— Да отидеш в старчески дом, е все едно да си куче и да вървиш към ветеринаря, за да те „приспи“. Тук си ми е домът и планирам да умра в него. Просто се надявам някой да ме открие, пред да съм усмърдял всичко наоколо.
В къщата винаги вонеше на застоял цигарен дим и вмирисано сирене, но Фогел си замълча.
Стак си пое няколко пъти дълбоко въздух, преди да заговори:
— Имам едно приятелче във ФБР — Руди Гейър. Направи ни голяма услуга, но ако го попиташ, ще отрече всичко. Може да му докара големи неприятности. Накарах го да следи финансите на Тач.
— Какво?! — Фогел се тръсна в стола отсреща.
Стак вдигна ръка:
— Спокойно, напълно неофициално. Никой не знае.
— Все някъде ще е отбелязано.
— Каза, че може да си прикрива следите добре, и аз му вярвам. Правил го е и друг път. Федералните са доста способни. Научих се да не питам. Понякога е по-добре да не знаеш.
Беше доста несигурна работа, Фогел бе убедена, че ако научат нещо от финансите на Тач, при положение че информацията е придобита без съдебна заповед, не можеха да я използват, за да го обвинят. И дори по-лошо — всичко, което евентуално щяха да разберат впоследствие, също щеше да бъде отхвърлено. Беше виждала не един и два случая да се провалят заради неправомерно придобити доказателства.
Пожълтелите очи на Стак се спряха върху нея.
— Виж какво, може да молиш колкото си искаш, но няма да получиш заповед за финансите му. Нищо не го свързва с Белино. Освен че е бил на погрешното място в погрешното време, нищо не го свързва и със смъртта на онази дама, Лийч. Пък и в нейния случай няма доказателства, че не е било самоубийство. Проклетото хлапе на хартия е чисто като сълза.