— Според Брайър е свързан с убийството на Флак.
— Според Брайър е бил до тялото — поправи я Стак. — Това, с което разполагаме, само доказва, че той всеки път е бил на погрешното място в погрешното време. — Стак се наведе напред: — Трябва да ти кажа, че финансите му все пак ни дадоха нещо, но ще ти го разкажа само ако искаш. Преди това съм длъжен да те предупредя, че онова, което изрових, само потвърждава теорията ми за времето и мястото. Но и тя казва нещо. Отваря вратички.
Фогел затвори очи и разтри слепоочията си.
— Не беше толкова загадъчен, когато пиеше.
— Ами добре, магазинчето е на три пресечки оттук. Ще трябва обаче ти да прибягаш дотам. Не съм много по ходенето тия дни, а наклонът по Клондайк Роуд мамата си трака.
— Забрави!
Той измъкна жълтеникава папка от един кашон, постави я на масичката и сложи ръка върху нея.
— Не бих те занимавал, ако не мислех, че е важно.
Фогел сведе очи към папката.
— Ще съжалявам, нали?
— Най-вероятно.
— Покажи ми, преди да съм размислила.
Това върна усмивката върху лицето на Стак. Той отвори папката и плъзна купчината листове, прихванати с телбод, към Фогел.
— Като за начало, нашето момче е фрашкано с мангизи.
— Какво?
Тя проучи документите. Някакъв фонд.
— Когато лелята умира, застрахователите изсипват един самосвал пари по полиците ѝ. Не сме сигурни как точно е покривала вноските. Руди в момента ровичка по този въпрос, понеже не е изкарвала кой знае какво в закусвалнята. Накратко, оставила е на хлапето почти три милиона.
Фогел се облегна назад.
— Без майтап?
— Без майтап.
— Не живее като милионер.
— Адвокатът му го държи изкъсо, също според инструкциите на лелята. Всичко е в този фонд. Получава някаква мижава издръжка, но основната камара пари стои и чака да се дипломира от Държавния университет в Пенсилвания.
Фогел прелисти страниците.
— Само че е прекъснал обучението си.
Стак сви рамене.
— Не съм казал, че през целия си живот е взимал правилни решения. Просто ти излагам фактите.
— Предполагам, че може да се върне в колежа.
— Възможно е — съгласи се Стак. — Но дотогава получава две хиляди долара на месец, депозирани по разплащателната му сметка, до която има достъп с дебитна карта. Кантората на адвоката му покрива останалите сметки — наеми, консумативи и така нататък, така че тези два бона на месец са си на практика джобни пари.
— И ти си проследил тези джобни пари?
Стак кимна:
— Точно така.
Той се улови за ръба на масата, изправи се с усилие и се приближи до картата на стената.
— Всяко синьо пинче обозначава място, където е теглил пари, откакто изчезна от полезрението ни преди четири години.
Фогел заразглежда картата.
— Обикалял е из цялата страна.
— Определено.
— Какво обозначават червените пинчета?
— Това са случките тип „погрешното място, погрешното време“
— Какво имаш предвид?
Той посочи към едно от пинчетата в южния край на Монтана:
— 8 август 1994 година, Билингс, Монтана. Четирима мъртви в хосписа на болница „Сейнт Франсис“. Всички уж обгорени до неразпознаваемост, но всъщност не точно. Чаршафите, леглата и самата стая са невредими. — Той тикна пръст към синьо пинче близо до червеното: — 23 август 1994 година, нашето момче тегли хиляда и двеста долара от банка, намираща се на една пресечка от болницата.
— Две седмици по-късно?
— Аха.
— Къде е бил преди това?
Стак отиде до масата и разлисти страниците в папката.
— Форт Лодърдейл, Флорида. Изтеглил е хилядарка на 9 август.
— Значи е бил във Флорида, когато тези хора са загинали?
— Може да е летял със самолет до Монтана, но да, най-вероятно е бил във Флорида.
Стак закуцука към картата.
— Има и още. Ето тук например. — Той посочи още едно червено пинче, този път в Айова. — Имаме 50 декара царевица, която изведнъж се е скапала на 8 август 1995 година.
— Царевица?
Стак кимна.
— Според местния шериф цялото поле е изглеждало така, сякаш някой го е полял щедро с бензин и е драснал клечката. Всяко стъбло било почерняло.
— Но не наистина изгорено.
— Не наистина изгорено — съгласи се той.
Очите на Фогел се присвиха, докато разучаваше картата.