— Винаги са били хора.
— Освен ако не сме пропуснали нещо — да.
— А къде е бил Тач през това време?
— Тексас. 6 август. Стигнал е до полето с царевица на 10 август.
— Прекалено бързо за автобус, прекалено бавно за самолет. Той е с кола — отбеляза Фогел.
Стак посочи друго червено пинче.
— 8 август 1996 година, Чикаго. Заподозрян в множество кражби открит в парк „Грант“.
— Обгорен, но не точно.
— Аха.
— А Тач?
— Последното му теглене е около седмица преди това от Грийн Бей, Уисконсин. После — на 9 август в Чикаго.
Стак посочи последното червено пинче.
— Миналата година. Рай, Ню Хемпшир. Бездомник в парк „Одиърн Пойнт“. Трупът е открит в същото състояние като останалите. Имал три различни портфейла в себе си — най-вероятно е бил крадец. Все още неидентифициран. Тач стига дотам два дни по-късно. Преди това е бил във Филаделфия.
— Той върви по следите на тези събития.
— Върви по нейните следи — поправи я Стак.
Фогел се извърна към него:
— Наистина ли мислиш, че всичко е заради момичето?
Стак погледна стената с останалите жертви.
— Всяко от тези убийства е станало тук, в Питсбърг. След това — онази касапница и пожарът през 1993 година. Оттам насетне се разпръскват из цялата страна. Всички тези случайни места. — Той посочи снимката на къщата в Дормонт. — Започва оттук, през 1978 година, с нашите първи три жертви.
— Сам каза, че тогава по всяка вероятно още е била бебе. На една или две годинки. Как е възможно?
Стак не ѝ обърна внимание:
— Някой я отвлича, когато е била бебе, екзекутира родителите ѝ и я затваря в тази къща в Питсбърг. И така до онзи пожар. А сега тя бяга.
— Но не може да спре да убива?
Стак разтърка брадичката си.
— Има нещо, свързано с тази дата. 8 август.
— А как ще обясниш царевицата тогава? През въпросната година не е умрял никой. Поне на нас не ни е известно за подобен случай.
В очите му заигра пламъче.
— Царевицата обаче е умряла, нали? Ами ако е важно не самото убийство, а „отнемането“ — отнемането на живот?
— Каква е разликата? Не те разбирам.
— Ами ако на 8 август всяка година тя трябва някак си „да отнеме живот“, да го открадне, да се нахрани енергията при самия процес, за да се поддържа жива?
Фогел се изсмя:
— Моля? Като вампир или нещо подобно?
— Нещо подобно.
— Сега вече съм сигурна, че отново си започнал да пиеш.
Той сви рамене и с неловко накуцване се приближи към купчината кашони.
— Само следвам доказателствата. Преглеждал съм докладите на съдебните лекари десетки пъти. Освен жертвите на огнестрелни рани в къщата, всички останали са били умъртвени по един и същ начин. Били са изцедени. Всеки милиграм течност от телата им е изчезнал, всяка клетка е била пресушена, всяка капчица живот е била отнета, докато най-накрая не е останало нищо, освен съсухрена празна черупка.
Фогел отново се взираше в стената.
— Добре де, нека предположим, че действително си прав, а не си някакво откачено старче…
— Благодаря ти, за което.
— Освен първата година — продължи Фогел — имаме по една жертва от 1979-а до 1992-ра. След това имаме касапницата в къщата на „Милбърн“, 21 трупа, но само седем от тях „обгорени, но не точно“, които пасват на нейния начин на действие. Останалите?
— Мисля, че някой е нахлул в тази къща, за да я очисти. Тя се е възползвала от възможността и е избягала.
— Нашият човек с черния понтиак.
— Аха.
— А Брайър просто се е натикал между шамарите.
Стак кимна:
— Така изглежда.
Двамата замълчаха и се замислиха. След продължителна пауза Фогел се приближи отново до картата:
— Сините пинчета са тегления на пари в брой, нали? Само забележи — той обикаля из цялата страна.
— От онова, което виждам, не се е задържал на едно и също място повече от няколко седмици — отвърна Стак.
— Връщал ли се е в Питсбърг?
— Не е теглил пари в, или около Питсбърг, но това не значи, че не е бил тук. Онзи негов адвокат сигурно знае, но се обзалагам, че няма да ни каже.
— Къде е най-скорошното теглене?
— Малко градче в Невада на име Фалън — миналата вечер в 22.38 часа.
— И ни остават още два дни до 8 август.
— Аха.
Фогел се взря в картата. Тач преследва момичето, Фогел преследва Тач, и то от години. Дефиницията за лудост е да повтаряш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Ако искаше да разреши този случай, трябваше да изпревари момчето.