Той затвори отново очи и се облегна назад. Ревът на частния реактивен самолет обикновено го успокояваше, но този път не можеше да се отпусне. Предпочиташе тези пътувания да са без нея, но тя бе настояла. Винаги настояваше, когато бе замесено онова момиче.
— Колко още остава?
— Още няколко часа, докато кацнем, после още един час с кола.
— И тя ще е там?
— Да, плюс това потвърдихме, че и Стела, и момчето са на път. Всички на едно място. Колко удобно — каза Оливър. Дъхът ѝ смърдеше почти колкото проклетата ѝ ръка.
Дейвид се усмихна при мисълта за Стела. Щеше да я види отново. Беше минало прекалено много време.
На стотина километра от Фалън завих наляво по Магистрала 580 и поех към Миндън.
— Имаш ли някакви пари в брой?
Стела вдигна поглед от моя екземпляр на „Големите надежди“, който четеше от близо час.
— Имам 2463 долара.
— У себе си ли?
— Под един камък във Фалън.
Сърцето ми се преобърна.
— Разбира се, че са у мен, Джак. Нямам вяра на банките, а камъните не са много по-добри от тях.
Настроението ѝ се бе подобрило, но кожата ѝ продължаваше да става все по-бледа. Въпреки че климатикът в колата работеше на пълна мощност, по слепоочията ѝ блестеше тънък слой пот. Треморите идваха и си отиваха. Преструвах се, че не ги забелязвам, но тя ме хвана не един и два пъти да се взирам в ръцете ѝ.
— Аз имам около 1600. Изтеглих колкото можах предната нощ. Ако изтъргуваме джипа и използваме половината пари, ще може да си намерим нещо сносно.
— Или можем просто да откраднем кола и да си спестим парите.
— Няма да крадем кола.
— Добре де, ще вземем кола назаем и ще я върнем на собственика ѝ в близко бъдеще, като датата предстои да бъде доуточнена, а мястото ще бъде определено от нас — каза Стела и отново се зачете в книгата.
— Сто процента съм сигурен, че му викат „кражба“.
— Е, не ти предлагам да заемем хубава кола. Може да е някоя трошка, нещо, което няма да липсва на никого.
— Хубавата кола е по-вероятно да има застраховка.
— Добре, разбрахме се. Хубава ще е. Може би беемве.
— Нямах това предвид.
Стела отбеляза с пръст мястото, докъдето бе стигнала, и затвори книгата.
— Ако зависеше от мен, никога не бих стъпила на място, подобно на онова, където ме откри. Но за момиче, което е принудено да бяга, за да се спаси, възможностите за припечелване са силно ограничени. Опознах стойността на парите. Много добре разбирам колко трудно е да спечелиш дори един долар, затова, когато въпросът опира до превозни средства, предпочитам да се придържам към онези, които са закупени с доларите на някой друг, особено като се има предвид колко удобно достъпни са.
— Значи крадеш?
— Сега, като се замисля, май наистина предпочитам израза „вземам назаем“. Никога не бих употребила думата „крада“. Кражбата е нещо лошо. Заемането — нещо приятелско, по съседски. Все едно отиваш при комшията и казваш: „Може ли да ми заемеш чаша захар?“ Всички знаят, че ще я използваш и няма да я върнеш, но всички са толкова щастливи и усмихнати. Та, с две думи, гласувам да „заемем“ кола.
Излязохме от магистралата на Шосе 395 и Миндън изникна пред нас. Не беше кой знае какъв град. Повечето от постройките бяха на един, най-много два етажа. Голяма част изглеждаха необитаеми. Миндън приличаше на миньорско селище, което със зъби и нокти е оцеляло в двайсети век, но в момента го караше на животоподдържащи системи и всеки момент бе готово да предаде Богу дух.
— На място като това не мисля, че ще можем да откраднем — или да заемем — кола, без да ни хванат. Трябва ни някакъв голям паркинг, където никой няма да ни види — казах аз, като оглеждах наоколо.
— Определено не си заемал кола преди. Отбий тук…
Тя посочи към една от най-високите сгради в града.
— Болница?
Свих рязко вляво и намалих, докато преминавахме по малък павиран склон, който ни изведе на паркинга към постройката. Над една четвърт от местата бяха заети. Повече, отколкото очаквах в толкова малък град.
— Докторите и медицинските сестри имат извънредно дълги смени, които понякога траят и дни. Ако заемем кола оттук, вероятността да я открият чак след три-четири дни е доста голяма. А и каза, че предпочиташ лъскава кола.
— Нямах това…
— Тук! — Тя посочи част от паркинга, отделена с бариера с табела „Само за персонала“. — Паркирай някъде тук, в сектора за посетители. Ще мине известно време, преди някой да открие джипа.