Стела остана неподвижна. Пристъпих покрай нея. Пресегнах се към бравата на банята и стиснах по-здраво приклада на пушката. Преброих до три полугласно както за себе си, така и за Стела, и бутнах вратата.
Стените на банята бяха облицовани с розови плочки. Тоалетната чиния, мивката и ваната също бяха розови. Вероятно къщата бе построена така още през шейсетте. Също както в кухнята, чекмеджетата и двете вратички на шкафчето зад огледалото бяха отворени и празни, с изключение на няколко ластичета за коса и наполовина пълна тубичка с паста за зъби в едното чекмедже. Завесата пред ваната бе отместена. Помещението бе празно.
Свалих пушката.
— Не мога да преценя дали някой се е изнесъл по спешност или пък никой не е нанасял. Самонастанявал съм се в изоставени къщи преди. Приличаха досущ на тази. Мястото изглежда, все едно някой току-що си е тръгнал, сякаш сме го изтървали за малко.
Когато Стела не отговори, се обърнах. Нямаше я.
— Стела?
Върнах се по коридора и я открих в кухнята, впила поглед в хладилника.
— Има пакет кренвирши, половин бутилка текила „Патрон“, около една трета от бял хляб и три кенчета диетична кола. Хлябът не е плесенясал, а срокът на годност на кренвиршите изтича следващата седмица. Като се има предвид, че и електричеството не е спряно, бих предположила, че са се изнесли по спешност, и то неотдавна. Всъщност съм напълно сигурна, че са тръгнали вчера.
— Как може да си толкова уверена?
Тя затвори вратичката на хладилника и посочи към календара, закачен за нея с четири магнитчета от „Пица Хът“:
— Понеже всички дни до днешния са зачеркнати. Освен това се обзалагам, че много обичат пица — никой няма четири магнита от едно и също място, освен ако не задоволява някакъв непреодолим импулс.
— Дънк каза, че Ками се местела доста. Може да сме я изпуснали за съвсем малко.
Стела се облегна на кухненския плот.
— Много любезно от нейна страна да ни остави храна. Направо умирам от глад.
— Не може да стоим тук.
— Защо?
— Тя не си е тръгнала току-така. Ами ако хората в бяло идват?
— Ами ако вече са били тук и са си заминали? Ами ако тя се върне? Бягам от четири години и съм оставала в къщи като тази. Всичко необходимо е в чантата ми. Ако останех на подобно място за седмица и се наложеше да избягам поради някаква причина, щях да си взема само торбата. Щях да оставя къщата също толкова празна, колкото тази тук. Ками може да се върне и ако тръгнем сега, ще я изпуснем. Първата година, след като се махнах от къщата, живеех в постоянен страх. Животът ми бе определян от поредица „ами ако“. Сетне се научих да се доверявам на инстинктите си, а те точно в този момент ми казват, че тук е безопасно, поне за една нощ. Вероятно все още ни търсят в Невада.
— Но те може да дойдат за Ками Брадъртън.
Стела сложи ръка на бедрото си:
— Не обсъдихме ли току-що мнението ми за „ами ако“-тата? Понеже това ми звучи точно като „ами ако“.
Знаех, че няма да отстъпи, а пък и истината беше, че няма къде другаде да отидем. Можеше да се качим във „взетата назаем“ кола и да поемем накъдето ни видят очите, но това ми се струваше безразсъдно. Адреналинът ми бе помагал да продължавам да се движа цял ден и голяма част от нощта, но сега, когато спрях, усещах как силата се изцежда от мен. Не бях в състояние да шофирам. Можеше да отседнем в хотел, но щеше да създаде следа на хартия, дори да платяхме в брой, а трябваше да избягваме да оставяме каквито и да било следи. Освен това хотелите струваха пари и въпреки че засега имахме, все някога щяха да свършат.
— В интерес на истината е оставила вратата отключена — казах най-накрая аз.
Стела се усмихна:
— Абсолютно си прав. Схващаш бързо, скъпи мой Пип.
— Една нощ — настоях аз.
— Една нощ — съгласи се Стела и взе да рови из шкафчетата. — Ако донесеш багажа ни от колата, ще видя какво мога да измисля за вечеря.
Така и направих, но за всеки случай ѝ оставих пушката.
Стак придърпа любимия си стол до прозореца, гледащ към улицата, около десетина минути след като белият ван се върна. Седеше там, когато дойде и вторият, после и третият. Обикновени бели ванове с голяма плъзгаща се врата отстрани. Без каквито и да било надписи или отличителни знаци. Беше почти убеден, че са шевролети, но от този ъгъл не можеше да каже със сигурност. Преди час бе излязъл отново, този път с револвер в ръка, и вановете отново бяха избягали, преди да ги приближи достатъчно. Беше успял да зърне част от регистрационния номер на единия, но не го докладва. И какво точно щеше да каже на полицаите? Че някой паркира на неговата улица? Трима „някои“ паркират на неговата улица? Когато беше новобранец, бе получавал подобни обаждания и знаеше, че никой не ги приема сериозно. Без значение, че беше бивш детектив — за тях щеше да е поредният старец, който им губи времето.