— Затвори очи — прошепнах.
— Защо?
— Просто ги затвори.
Когато го стори, още една сълза се отрони и последва първата.
Пресегнах се към масата и извадих кубче лед от чашата си. Поднесох го към врата ѝ и го притиснах към кожата ѝ.
Стела ахна, но не отвори очи. Пое си дълбоко въздух.
Приплъзнах кубчето надолу по врата ѝ, по рамото и по цялата дължина на ръката ѝ. Когато достигнах пръстите ѝ, тя ги разпери и обърна дланта си към мен. Прокарах леда отново нагоре по ръката ѝ, към шията ѝ, после надолу към извивката на гърдите ѝ.
Наведох се към ухото ѝ колкото можех по-близо и прошепнах:
— Свали си сутиена.
Все още със затворени очи тя се пресегна и го откопча. Сутиенът се свлече на пода между двама ни. Кубчето лед кръжеше около гърдите ѝ, с всяко движение все повече приближавайки се към настръхналите ѝ зърна. Стела изви гръб и простена тихо. Когато най-сетне я докосна там, си пое рязко въздух. Ледчето вече почти се бе разтопило и бе наполовина по-малко от момента, в който започнах. Посегнах зад мен и взех още едно от чашата. Коленичих и го приплъзнах по левия ѝ крак, по глезена и нагоре към вътрешната страна на бедрото ѝ. Топлината, излъчваща се от тялото ѝ, бе направо непоносима; с последни усилия на волята се сдържах да не захвърля кубчето и да продължа без него. Прокарах леда през меката материя на бикините ѝ, през пъпа и нагоре покрай гърдите ѝ. След това се изправих и проследих с него контура на устните ѝ. Тя облиза страстно остатъка от ледчето, езикът ѝ бе толкова близо до пръстите ми, сетне тя отвори устни и го погълна.
Бе ред на Стела да се пресегне зад гърба си. Извади чифт латексови ръкавици от кутията на плота и ми ги подаде, след което надяна друг чифт. Чак тогава отвори очи, огромни, ярки и жизнени, докато галеше бузата ми и линията на челюстта ми.
Прекарахме следващите няколко часа в изследване на телата си с ръце в ръкавици. Внимателно се докосвахме, без да се докосваме. Мълчалив танц с прекрасна хореография. Беше невероятно. Когато най-сетне заспахме, разделени от взетия назаем чаршаф, и двамата бяхме изтощени. А аз най-накрая се почувствах завършен.
Стак не помнеше кога точно е заспал, но по болката в схванатия си врат можеше да каже със сигурност, че е било преди доста време. Шестте празни бирени кенчета на масичката до него подкрепяха тази теория, а непреодолимата нужда да изпразни пикочния си мехур окончателно затвърди подозренията му.
Наведе се напред и погледна през прозореца.
Трите бели вана бяха отсреща, където ги бе видял за последно.
Нощта бе отстъпила мястото си на приглушената сивкава светлина на питсбъргското утро.
Вановете си бяха там. Вътре в тях не се забелязваше никой.
Може би просто ставаше параноичен. Макфиърсън в къщата отсреща имаше фирма за ВиК услуги. Може пък да си беше купил нови ванове и да ги беше паркирал пред дома си. Естествено това не обясняваше защо бягаха. Всеки път, когато излезеше навън, всички потегляха и бързо изчезваха нататък по улицата само за да се върнат не след дълго. Не помнеше колко пъти бе повтарял упражнението.
Може би тръгваха, понеже виждаха револвера. Пияно старче с патлак — и той би избягал при подобна гледка. Но това пък не обясняваше защо се връщаха. Не обясняваше защо никой не бе повикал полиция. Точно сега сигурно щеше да се зарадва на неочаквано посещение от момчетата в синьо. Щеше да провери телефона за всеки случай, когато се връщаше от тоалетната, но бе сигурен, че ще е също толкова безмълвен, колкото и предните пъти, когато вдигаше слушалката.
Магнумът му стоеше на масичката до празните кенчета от бира. Стак го взе и се изправи. Цялото тяло го болеше. Опита да се задържи прав, като се опря на стола. Дали заради изпитото, или заради внезапното движение, но му се зави свят. Пред очите му за секунда всичко стана бяло, после се избистри.
С оръжието в ръка закрачи към малката тоалетна под стълбите. Дъските скърцаха под стъпките му.
Вече бе в тоалетната, когато чу друго изскърцване, този път от дъска на втория етаж.
Събудих се от някакъв странен дращещ звук.
Мозъкът ми се пробуди преди тялото и в съзнанието ми изникна образът на едра мишка в къщата, която бяхме заели от Ками Брадъртън, с миниатюрни лапички, които ровят в стената, докато животинчето се опитва да избяга, а наоколо се вдига прах, който се трупа на малки купчинки до розовите му крачета. От другата страна на стената имаше свобода, но трябваше да си я извоюва.