Очите ми се отвориха рязко.
През прозорците нахлуваше слънчева светлина.
Двамата със Стела бяхме заспали в кухнята, на малкото пространство на пода между плота и кухненския остров. Тя още спеше. Дочувах тихото ѝ дишане до мен.
Дращене.
Още дращене. Идваше от една от спалните.
Станах тихо, прерових купчината дрехи, взех джинсите си и ги обух. Намерих пушката там, където я бях оставил — на кухненския плот. Внимавах да не вдигам шум. Знаех, че е заредена и готова за стрелба. Вдигнах предпазителя с показалеца си и се запромъквах по късия коридор.
Открих го в розовата стая.
Мъж, висок около метър и седемдесет и осем, със сплъстена кестенява коса, леко прошарена със сребристи нишки, затъкната под шапка от рода на кожените ушанки, използвани от ловците. Носеше мръсни джинси, кафяви ботуши и синя памучна риза.
Пушката му, подобна на ловджийска, бе облегната прилежно в ъгъла.
Мъжът бе с гръб към мен и трескаво драскаше по стените с дебел черен маркер.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
С насочена към него пушка безшумно обиколих стаята по външната стена, покрай дрешника, покрай ъгъла, докато най-сетне се оказах достатъчно близо да взема оръжието му. Прекарах ремъка му през главата си и я метнах зад гърба си, след което отново насочих моята пушка към мъжа.
— Кой си ти? — попитах високо, като се надявах да си е проличало колко съм изнервен.
Мъжът продължаваше да драска.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Щракнах затвора на пушката, като изхвърлих един неизстрелян патрон и заредих друг. Напълно безсмислено действие, но се надявах звукът да го изкара от състоянието му на транс или в каквото там бе изпаднал.
Маркерът все още продължаваше да се движи, когато той изрече:
— Къде е Ками Брадъртън?
Имаше несъразмерно голямо чело. Острата му коса изглеждаше така, сякаш е била отрязана с нож на произволни дължини и окачена небрежно върху главата му. Очите му гледаха пусто и безжизнено. Брадата му беше сплъстена. Предположих, че е около петдесетгодишен, но ми бе трудно да определя с по-голяма точност.
— Би трябвало да е тук — каза той. — Каза, че ще е тук. Дейвид иска да ѝ кажа „здравей“. Виждал ли си Ками Брадъртън?
— Кой си ти? — повторих.
Мъжът хвърли бегъл поглед към мен, след което продължи да пише.
— Ти си хлапето на Еди, нали?
Това едва не ме накара да сваля пушката, но не го сторих. Нещо не беше наред. Начинът, по който говореше. Като човек, който всеки момент ще заспи.
— Откъде познаваш баща ми?
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
Дейвид Пикфорд е прекрасен мъж.
— Познаваме се от доста време — отвърна той. — И с майка ти също.
Прехвърлих наум имената от списъка ми. Хората от годишника. Всички мъртви, с изключение на трима. Ако човекът с черния понтиак бе Джефри Далтън, то тогава…
— Ти си Дюи Хобсън, нали?
Той килна глава настрани, сякаш току-що му бе хрумнало.
— Дюи Хобсън, точно така.
Не бях усетил кога се е събудила Стела. Беше застанала на прага, облечена в същите дрехи като вчера. Така и не ни остана време за пране. Тя отвори уста да каже нещо, но аз поклатих глава. Подадох ѝ пушката и кимнах към Хобсън. Тя схвана, вдигна оръжието и го насочи към него.
Демонстрирах му празните си ръце, въпреки че неговата пушка все още се клатеше зад гърба ми.
— Търсих те, Дюи. Теб и останалите. Доста си труден за откриване. Знаеш ли къде се крие баща ми?
Хобсън приключи с едната стена и се премести на следващата. Дори да бе видял Стела, с нищо не се издаде.
— Тук съм, за да се срещна с Ками Брадъртън. Дейвид иска да ѝ кажа „здрасти“. След което се предполага да я застрелям. — Той вдигна палец и показалец. — Пат, пат! Два пъти един след друг, право в челото. Мъртва.
— Говорил си с Дейвид? — попита Стела. — Какво точно ти каза той?
— Каза ми да дойда до къщата на Ками и да ѝ кажа „здрасти“ от негово име, след което да я гръмна. Да я застрелям. Освен това каза, че те обича, Стела, и че разчиства цялата бъркотия само заради теб.