Стак замръзна в средата на всекидневната — не от шок или от уплаха, а понеже слухът му изневеряваше и той не можеше да чуе има ли още хора на горния етаж.
От ъгълчето на строшения прозорец двамата със Стела наблюдавахме как Латрийс Оливър излиза от джипа.
Лявата ѝ ръка бе превързана пред гърдите ѝ, частично скрита под палтото. И да беше въоръжена, не успях да забележа.
Възрастната жена огледа улицата, после се съсредоточи върху надупчената от куршуми фасада на малката къща, където бе живяла Ками Брадъртън.
— Тук ли си, сладка моя Стела?
Стела, все още приклекнала от дясната ми страна, понечи да се изправи. Поклатих глава. Тя замръзна на място.
— Знам, че всичко бе случайно, скъпа — продължи Оливър. — Не си искала да ме нараниш, нали? Всичко стана заради него — Далтън, Проповедника, както и да се нарича тези дни. Той те е заблудил с малкия си план за бягство, наговорил ти е разни неща, нали? Неверни неща. И нито един въпрос от рода на „Искаш ли да си тръгнеш?“ Вместо това той те отне от мен и те изостави — малко птиченце извън клетката си, обречено да се лута насам-натам със счупени криле. Може да се върнеш, Стела! Знаеш, че те обичам. Никой не те обича толкова силно! Ще ти простя онова, което ми причини!
Стела се размърда, но не каза нищо. Оливър пристъпи по-близо до къщата. Видимо щадеше левия си крак.
— Онзи Далтън… той е наемник, да знаеш. Едно е да убиваш хора, които заслужават, съвсем друго е да го правиш за пари. Той няма скрупули — бащи, братя, майки, сестри… убива всички, стига да му обещаят приемлива сума. А аз те научих на морал, на ценности, превърнах те в най-благородната дама на света. Ела при мен, продължи обучението си и всичко ще бъде забравено и простено.
— Ти ме превърна в затворничка! — изкрещя Стела. — Накара ме да убивам за теб!
— Опазих те жива, скъпа. Грижех се за твоята безопасност. Носех ти онова, от което се нуждаеше. Кой друг би постъпил така? А в момента си пресрочила графика си! С два дни! Сигурно умираш от глад! Позволи ми да те нахраня, Стела. Знам точно от какво имаш нужда. Имам един, специално подбран като за теб! Но един вече може и да не ти стигне. Може би двама или трима… — Оливър направи още крачка напред и се намръщи. — Онова хлапе Тач е вътре с теб, нали? И онзи противен Хобсън? Подушвам ги чак оттук. Убий ги, Стела, след това се върни у дома с мен. Имаме нов дом, прекрасен дом. Направо ще се влюбиш в него. Нека ти дам онова, от което се нуждаеш, мое сладко, любимо момиче. Всичко е простено, заклевам се!
Хобсън се бе втренчил в дългите черни ръкавици на ръцете на Стела. Извърна се към прозореца точно когато някакъв мъж заобиколи джипа.
— Дейвид! — прошепна Стела.
Дейвид извъртя китка и почука по стъклото на часовника си.
— Малко сме притиснати от времето, Латрийс. Какво ще кажеш да отложим надъхващата ти реч за след завръщането ни в „Чартър“? — Той се усмихна в посока към къщата. — Хей, Джак? Хареса ли ти бутилката „Джеймисън“, която ти оставих в Питсбърг? Чух, че ти е любимото. Имам още едно шишенце тук, в колата. Твое е, ако поискаш. Само ще те помоля да направиш нещо за мен преди това. Нищо особено, просто дребна услуга. Имаш пушка, нали? Бас хващам, че е нещо страховито. Заредена, готова за действие? Искам да я долепиш до главата на Дюи Хобсън.
Ръцете ми заедно с пушката се извъртяха сами. Цевта бе на по-малко от сантиметър от челото на Хобсън. Опитах се да я изместя, но ръцете ми не ми се подчиняваха.
— Когато си готов — продължи Дейвид, — искам да…
Оглушителен изстрел прокънтя из цялата къща. Стела бе вдигнала нейната пушка и бе дръпнала спусъка точно до ухото ми. Целият свят потъна в тишина — гласът на Дейвид, дишането на Стела и Хобсън до мен, всичко бе изместено от пронизително звънене. Изпуснах пушката и тя се плъзна на ремъка си от дясната ми страна. Покрих ушите си с длани, но така звъненето само се усили.
Стела ме плесна по гърба, след което започна да стреля по Дейвид, Оливър и останалите хора в бяло. Крещеше нещо право в лицето ми, но не можех да я чуя. Очите ѝ се спряха за миг на люлеещата се на врата ми пушка, след което отново се върнаха към прозореца. Спомних си какъв беше първоначалният план, вдигнах оръжието и започнах да стрелям. Всеки гърмеж отекваше в главата ми като леко тупване, заглушен от пронизителния звън.