— Колко време е пътуването?
— В зависимост от състоянието на водата, теченията и така нататък — 15-20 минути.
Зачудих се дали да събудя Стела, но прецених, че е по-добре да я оставя да се наспи. Нямах представа какво ни очаква на другия край.
Имаше още пет коли, само една от тях беше бяла. Стар пикап „Форд“ от средата на седемдесетте, зад волана му седеше възрастен мъж с тъмносиньо ватирано яке и шапка на „Ястребите“ от Сиатъл. Четеше вестник, а на арматурното му табло несигурно бе кацнала чашка кафе. Когато видя, че го наблюдавам, той се усмихна, кимна ми и продължи да чете.
Никога преди не бях пътувал с ферибот. Когато „Кититас“ пристигна, не можах да повярвам колко много коли се изсипаха от него. Нямах представа, че кораб може да бъде толкова огромен. Когато и последното возило изчезна по Скоростен път Мъкълтио към Сиатъл, редицата коли до нас бе приканена да се качи на борда. Мъж с оранжева жилетка ни подкани да ги следваме. Паркирахме на най-долното ниво. Когато няколко минути по-късно отплавахме, най-накрая си позволих да затворя очи и да оставя изтощението да ме погълне.
Пета част
Любовта ми е безразсъдна, безнадеждна, безответна, пагубна за моето щастие и покой.
1.
Бях заспал, но не бях сънувал. Бях благодарен. Очите ми се отвориха рязко при отсеченото изсвирване на сирена зад гърба ми.
— Джак? Това Уидби ли е?
Стела също беше будна. Беше се изправила и се навеждаше напред, за да може да огледа по-добре наоколо.
Фериботът бе акостирал в пристанището. Редицата коли зад нас вече бяха слезли на сушата. Друг мъж с оранжева жилетка махаше изнервено към мен и ми сочеше пристана.
Запалих колата, включих на скорост и последвах стоповете на автомобила пред мен, за да напусна ферибота и да стъпя отново на твърда земя. Видях голяма табела, на която пишеше:
ФЕРИБОТЕН ТЕРМИНАЛ „КЛИНТЪН“
ДОБРЕ ДОШЛИ НА ОСТРОВ УИДБИ
Отляво имаше нисичка сграда със зелен покрив и табела, която съобщаваше лаконично ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР; отбих на едно от празните места зад нея. Останалата част от терминала представляваше просто един голям паркинг с поне три дузини превозни средства, чакащи на опашка, за да се качат на ферибота и да отпътуват обратно за континента. В мига, в който излезе и последната кола, трафикът промени посоката си, чакащите автомобили се качиха и фериботът отплава. Добре отрепетиран танц.
Нито едно от возилата, които слязоха на сушата, не се бавеше. Направиха бързи маневри по маркираните с боя коридори на паркинга и изчезнаха. Останахме сами пет минути след като пристигнахме.
— А сега какво?
— Ще влезем вътре — каза Стела и взе двата екземпляра на „Големите надежди“ и годишника.
Когато слезе, помислих, че ще припадне. Олюля се и се улови за тавана на колата.
Притичах към нея и ѝ помогнах да остане на крака. Отново се тресеше.
— Може би ще е по-добре да останеш в колата.
— Добре съм — увери ме тя.
Обаче не беше.
Тя се наведе към колата:
— Г-н Хобсън, имате ли нужда да използвате тоалетната?
— Да — безизразно изрече той.
Без да продума повече, слезе от колата и влезе вътре.
Двамата със Стела го последвахме. Движехме се бавно. Тя се бе подпряла на мен, дишането ѝ ми се струваше учестено.
Туристическият център бе пуст. Имаше два вендинг автомата — единият с безалкохолни напитки, а другият — с десертчета и снаксове. От едната им страна бе мъжката тоалетна, а от другата — дамската. Отсрещната стена бе покрита с плакати, рекламиращи острова, както и с голяма карта и няколко стойки с брошури за туристическите атракции.
Стела остави книгите на една пейка и двамата заразглеждахме картата.
— Имаш ли някакви идеи?
Тя отвори двата екземпляра на „Големите надежди“ на изображенията на картите вътре.
— Освен изписването на Уитби и Уидби, виждаш ли нещо друго различно?
Наведох се по-близо и сравних двете карти — линиите, цветовете, имената на останалите градове и другите маркери. Поклатих глава:
— Нищо.
— Нито пък аз. Но не мисля, че баща ти би си причинил всички тези главоболия, за да ни докара тук, без да ни остави още някоя подсказка накъде да тръгнем. Има нещо, просто не го виждаме.
Загледах отново картата на Уидби. По-голямата част от територията на острова не беше застроена. Имаше няколко големи ферми, плажове, бизнес центрове и жилища по брега. Нищо обаче не се открояваше на фона на останалите.