Хобсън се извъртя, някак си успя да допре и двата си крака на земята и се изтласка нагоре. Проповедника тъкмо замахваше, но движението го изкара от равновесие. Хобсън използва момента, за да се претърколи и да се озове върху Далтън. Ръцете му стиснаха Проповедника за врата и започнаха да го душат.
Сграбчих Хобсън около кръста и се опитах да го издърпам, но той отказваше да разхлаби хватката си. Ръцете му бяха като стомана.
В разгара на цялата бъркотия Ками успя да се измъкне от колата, стиснала пушка помпа. Вкара патрон в цевта и насочи дулото към главата на Хобсън.
Дюи извърна поглед, за да види откъде идва звукът. Когато зърна Ками, пусна Проповедника, отърси се от мен и се втурна към нея. Ако не бях го уловил за крака, щеше направо да я помете, но вместо това загуби равновесие и се строполи на бетона.
— Какво правя тук, Проповедник? — Ками отстъпи, все още насочила пушката към Хобсън.
— Застреляй го! — Проповедника се опита да изкрещи, но думите излязоха от устата му като дрезгав шепот, тъй като гърлото му все още се бореше за глътка въздух.
Дръпнах Хобсън назад и сграбчих и другия му крак.
— Той не разбира! Дейвид му направи нещо!
Нямах представа дали Ками познава Дейвид Пикфорд, но със сигурност познаваше Дюи Хобсън и мисля, че това бе единственото, което я възпря да не дръпне спусъка. Тя извъртя пушката и стовари приклада върху слепоочието му — два удара, бързи и силни. Той се отпусна на земята в безсъзнание.
Проповедника се изправи, разтърквайки нараненото си гърло.
— Вкарайте го вътре. Трябва да го вържем.
От задната седалка на понтиака надигна глава малко момиченце с дълга руса коса и сини очи.
8.
Фогел поклати глава и закрачи към вратата в дъното на голямото бяло помещение. Беше заключена. Задумка по нея с юмрук:
— Отворете незабавно!
Рецепционистката отново говореше по телефона, наведена над бюрото си.
Фогел започна да набира случайни номера на цифровата клавиатура.
Светна червен светодиод и панелът избръмча.
Тя заудря по вратата, докато диодът изгасна, после продължи да въвежда най-различни номера.
Когато панелът избръмча за четвърти път, тя изруга с половин уста и се върна на рецепцията.
Блондинката вдигна очи към нея и се усмихна:
— Мога ли да ви помогна?
— Не знам какви игрички играете, но в момента пречите на текущо разследване на убийство и сте на косъм да бъдете арестувана за възпрепятстване на правосъдието.
Рецепционистката килна глава и се намръщи:
— Някой е бил убит ли?
На Фогел ѝ писна. Тя заобиколи бюрото и извади белезниците от задния си джоб:
— Изправете се и се обърнете. Арестувана сте.
В срещуположния край една врата се отвори и от нея излезе мъж, минал петдесетте, със строг бял костюм.
— Моля, елате с мен.
9.
Открих въже в гаража.
Освен това открих и бял „Шеви Събърбан“.
Когато казах на Проповедника за джипа, той впи очи в мъртвия на пода до спящата Стела. Ками, която все още държеше пушката насочена към Хобсън, проследи погледа му и забеляза момичето.
— Това тя ли е?
— Аха. А гаджето ѝ — този младеж тук — е Джак Тач.
— Хлапето на Еди и Кейти?
— Мда.
— Да ме вземат мътните.
Завързах и последния възел до глезените на Хобсън и се изправих. Чувството на безизходица се усилваше.
— Къде, по дяволите, е баща ми?
Малкото момиченце ни бе последвало в къщата, но досега не бе изрекло и дума. Стоеше зад майка си, обгърнало с ръце крака ѝ. Когато заговорих, се присви от страх. Не ми пукаше.
— Ако вие двамата знаете какво става, кажете ми.
Проповедника вдигна ръце:
— Какво се случи, когато дойдохте тук?
Разказах му.
През следващия половин час им обясних всичко, което се случи, откакто открих Стела в онзи клуб във Фалън. Дори им споделих за Лео Синьорели и за мъжа, когото убих в хотела. Не пропуснах нито една подробност. Вече не ми пукаше.
Далтън каза, че са говорили с баща ми преди по-малко от три часа.
— Значи е тук?
— Беше — отвърна Ками.
Мъжът на пода го е убил.
Затова е тук.
— Трябва да претърсим имота. Може да е ранен и в момента да бере душа — казах.
Проповедника и Ками размениха бързи погледи. Знаех какво си мислят. Тези хора не искаха да наранят баща ми. Искаха го мъртъв.