Ками извърна поглед изпод мивката, когато влязохме:
— Мамка му, жив ли е още?
Тя се втурна към нас.
— Господи, Еди… Какво са ти причинили? Сложете го да седне. Намерих аптечка.
Замъкнахме баща ми до всекидневната и го сложихме да седне на един от кожените дивани.
Мъртвецът беше изчезнал. Както и Стела.
— Къде е Стела?
Ками коленичи, отвори пластмасовата кутия, измъкна отвътре памучни тампони и антисептик и се зае с лицето на баща ми.
— Заведох я в една от спалните.
Намръщих се.
— Нали не си…
— Не съм я докосвала. Сложих си чифт от тези. — Тя посочи кутията с латексови ръкавици на плота. — Намерих ги в колата ти.
— Ровила си ни из нещата?
— Вие пък сте ги взели от къщата ми — контрира тя. — А и Стела ми каза къде да ги намеря.
Баща ми си пое въздух през стиснатите си устни. Притисна ръка към корема си:
— Мисля, че ми счупи няколко ребра.
Ками поклати глава:
— Господи, трябва да му свалим ризата. Шибаното копеле добре го е подредило.
Проповедника се наведе над нас:
— Хванах го да говори по телефона, Ками.
— Не си ме хванал да правя нищо.
— Чух го да звъни — отбеляза Ками. Обърна се и се взря в мен: — И ти си вдигнал? Да не си се побъркал?!
— Чула си го да звъни чак тук? Бях в бараката за дърва. Тя отново се зае с лицето на баща ми. Той трепна, когато започна да почиства раната над лявото му око.
— Има деривати из цялата къща. Във всяка стая. Всички звъняха. Той ли беше? Онова хлапе Дейвид?
— Не.
Проповедника цъкна с език:
— Трябва да го вържем като Хобсън. Ако е бил Пикфорд, няма да ни каже. Може дори да не си спомня, че е бил той. Шибана работа.
Изправих се и го погледнах в очите:
— Няма да връзваш никого.
Проповедника се засмя:
— И си мислиш, че ще ме спреш? Сега се надъхах да го направя, само и само да разбера как точно ще опиташ.
— И двамата веднага врътнете кранчето на тестостерона си — сопна се Ками, разкопчавайки последното копче от ризата на баща ми. Когато разтвори плата, видяхме, че цялата средна част на гръдния му кош е синьо-черна. Малко по-нагоре вляво кожата му бе зачервена и възпалена.
— Боже Господи! Определено няколко счупени ребра. — Тя щракна с пръсти към аптечката: — Някой да ми подаде бинт.
Дадох ѝ го. Тя погледна отново към баща ми.
— Еди, ще превържа ребрата ти, но по-хлабаво. Не искам да ограничавам дишането ти. Ако затегна превръзката, ще се чувстваш по-добре, но ще има по-голяма вероятност някоя от счупените кости да пробие белите ти дробове. — Тя внимателно натисна почернелия участък на различни места, наблюдавайки реакцията на баща ми. — Като че ли счупени са двете най-горе вляво и едно най-долу вдясно. Искам да се наведеш напред съвсем малко.
Той се подчини. Полуздравото му око се затвори при това движение.
Ками се обърна към мен:
— Кой беше на телефона?
Замислих се за онова, което каза Фогел.
Някой от тази къща се бе обадил в „Чартър“. Някой им бе казал къде сме. Бях сам с баща си. Нямам идея къде се бе намирал Проповедника. Ками беше в къщата. Стела беше в къщата. Хобсън беше в къщата. Погледнах към него. Лежеше на пода, все още овързан. В съзнание, но без да прави опити да се освобождава.
— Една жена, детектив от питсбъргската полиция.
Ръката на Ками, която омотаваше баща ми с бинтове, замря:
— Какво?
— Тя е в централата на „Чартър“. Нямам идея как е отишла там. Каза, че от този номер било дошло обаждане. Човекът, който се обадил, съобщил на онзи от другата страна, че сме тук. Тя каза, че идват насам.
— Някой е позвънил оттук? Кой?
Хвърлих ѝ гневен поглед:
— Ти ми кажи.
— Не съм била аз — отвърна Ками. — Бях тук.
— Сама каза, че има деривати навсякъде.
Проповедника крачеше нервно насам-натам.
— Има ли значение? Човекът, който е причинил това на Еди, вече е бил тук.
— Справих се с него — изрече баща ми. Всяка дума излизаше с неимоверно усилие от устата му.
— Аха — съгласи се Проповедника. — Справил си се. Направо си държал нещата под контрол.
— Беше нещо като разузнавач — продължи баща ми. — Откри ме да копая в градината, изненада ме, вкара ми един удар, без да мога да реагирам, след което продължи — юмруци, ритници… Не можах да му отвърна като хората. Завърза ме в бараката. После дойде Джак. Не би имал достатъчно време да звъни на когото и да било.