— Не ми помагаш.
— Ако бях на твое място, щях да падна на пода на секундата и да почна да правя лицеви опори. И да вдигам тежести. Трябва да позаякнеш. Хърбаво хлапе като теб няма да изкара и една нощ в пандиза.
— Все още не ми помагаш.
— Трябваше да отмъкна бинокъла на татко. Много е готин, донесъл си го е от войната. Забравих как се казва, нещо, започващо със „С“. С него виждаш много надалеч.
Издишах.
— Той беше жив. Не знам как, но беше жив.
— Е, освен ако парамедиците не са заформили в уличката една игричка на покер с него, не мисля, че е още жив. Преди колко време дойде линейката? Десет минути?
— Двайсет и три.
— О, работата е ясна. Труп е.
Телефонът иззвъня. Едва не паднах през прозореца. Очите на Дънк се разшириха.
— Ченгетата са, сто процента! Искат да ни дадат шанс да се предадем доброволно, преди да щурмуват сградата.
— Съмнява ме, че предварително ще звъннат по телефона.
Не ми се мърдаше от прозореца, но трябваше. Вдигнах на третото позвъняване. Беше Леля Джо.
— Виждаш ли онова, което виждам и аз?
— Аха. И Дънк е тук. Гледаме през прозореца.
— Имаш ли представа какво се е случило?
— Не — излъгах аз.
— Закусвалнята пращи по шевовете. Ченгета, които идват за кафе, репортери… Един от детективите каза на Крендал, че никой не може да си тръгне, докато не разпитат всички ни. Може да се наложи да поостана още няколко часа. Крендал каза, че тъй и тъй сме вързани тук, защо да не изкараме още някой-друг долар. Не сме имали празна маса от час, а пред вратата се е извила опашка. Един от репортерите току-що ми даде двайсетачка да го настаня на маса до прозореца, че да вижда какво става. Ако питаш мен, убили са някого в отсрещната уличка, точно до железарията.
— Убийство? Наистина ли? — рекох тихо. Дънк се извърна и беззвучно попита: „Кой е?“
— Леля Джо — отвърнах аз.
— Какво? — учуди се Леля Джо.
— Не говорех на теб, извинявай. Дънк попита кой е на телефона.
Чух как г-н Крендал изкрещя нещо. Леля Джо покри слушалката с ръка и му отговори, след което продължи:
— Вероятно е добре, че не си самичък, затова кажи на Дънк, че може да остане колкото поиска. Не излизай от апартамента. Не отваряй на никого. Ако някой дойде, звънни ми и ще се прибера веднага. Ако не можеш да се свържеш с мен, обади се на 911. Разбра ли?
— Да, Лельо Джо.
— Трябва да се връщам на работа.
Тя затвори. Аз също.
Дънк се бе върнал до прозореца.
— Излизат!
Побързах да отида до него.
Двама парамедици държаха носилка, върху която имаше голям найлонов чувал. Приличаше на чувал за смет, само че доста по-голям.
— Опа… — промълви Дънк. — Ето го и трупа.
— Ето го и Анди Флак.
Разпънаха колелцата на носилката и я затъркаляха към чакащата линейка. Когато стигнаха до нея, сгънаха отново стойката и вкараха носилката вътре. Пет минути по-късно една от патрулките се отмести и линейката отпраши. Проследихме с поглед примигващите ѝ червени и сини светлини, докато изчезна по Браунсвил Роуд. Не бяха включили сирената.
Полицаите останаха на местопрестъплението още три часа.
Леля Джо се прибра чак към два сутринта. Дънк пренощува в спален чувал на пода. Аз не можах да мигна.
Когато проверихме вестниците на следващия ден, нямаше и дума за трупа, открит в уличката. Чак на по-следващия се появиха статиите.
ПИТСБЪРГ, ПЕНСИЛВАНИЯ, 10 август 1987. Обезобразен труп е бил открит в късните часове тази събота в пряка на Браунсвил Роуд 1825 между железария „Тру Валю“ и магазина за напитки „Кармайн“. Трупът е на мъж, идентифициран като Анди Флак, трийсет и три годишен, от Бетел Парк, миньор, служител на „Новицки Майнинг енд Екскавейшън“. За последно Анди Флак е бил видян да си тръгва от работа в пет и трийсет следобед в петък, след като получил чека със заплатата си от офиса на „Новицки“ в Уест Мифлин.
„Изглеждаше в добро настроение“, сподели Гуен Ийслър, шеф на офиса. „Каза ми, че не планира нищо особено и се надявал през тези два дни да си почине като хората и да поразпусне. Изкара две двойни смени тази седмица и беше като пребит. Не мога да повярвам, че вече не е сред нас. Беше толкова добър човек.“
До редакционното приключване на броя не стана известно къде е отишъл Флак след този разговор. Обслужващата го банка е „Фърст Банк ъв Мифлин“, но не е ходил там, за да осребри чека. Не се е прибрал и в апартамента си на Монроу Роуд 83 в Бетел Парк.