— Разкажи ми за причините за смъртта.
Фаустино въздъхна. Очите му се местеха от снимка на снимка.
— На пръв поглед всички изглеждат ужасяващо обгорени. Все едно са били залети с бензин и подпалени.
— Но причината не е огън, нали?
— Не. Изглеждат обгорели, но патологът е сто процента убеден, че не това е причината за смъртта. Белези като от изгорено покриват всеки квадратен сантиметър от телата им, дори между пръстите на ръцете и краката, езиците им, вътрешните им органи… всяка клетка е била грижливо разрушена от това, каквото и да е било то. Дрехите им обаче са непокътнати.
Фогел отпи от кафето си.
— Облечени с нови дрехи след смъртта?
Фаустино отново поклати глава:
— Докосвал съм ги. Кожата им бе напълно изсушена. При най-лекия натиск се напукваше и започваше да се лющи. Вятърът отнасяше частиците. Причинихме им значителни увреждания само докато ги приберем в чувалите. Няма начин някой да е сторил това и после да е навлякъл нови дрехи върху труповете. Просто няма начин. Главата си залагам, че са умрели в тези дрехи. Каквото и да се е случило, е започнало отвътре навън, на клетъчно ниво.
— Чувала съм някои от момчетата да подхвърлят, че било спонтанно самозапалване.
Фаустино се приближи до бюрото си, отпи от кафето, намръщи се и остави чашата.
— В началото проучвах и тази възможност. Преровил съм куп източници. Не вярвах на тези простотии, но открих доказателства, които потвърждават, че подобен феномен съществува. Дори има и видеозаписи — хора, които се нагорещяват адски отвътре навън, плувват в пот и накрая избухват в пламъци. Изглежда, винаги започва от устата — първо оттам почва да излиза пушек, чак после следват носът и ушите. Луда история. Но не с това си имаме работа в момента.
— Откъде си сигурен?
— Във всички случаи на спонтанно самозапалване огънят се разпростира. Дрехите изгарят напълно. Много от самозапалилите се подпалват и предмети около тях. Случва се толкова бързо, че изгарянето обикновено е ограничено, но винаги има следи от някакъв вид външни увреждания. А при нито един от тези случаи няма нещо подобно.
Фогел кимна към дъската:
— 1987 година. Анди Олин Флак. Този го помня — беше по всички медии навремето.
Фаустино се върна до дъската и почука по двете снимки на Флак — преди и след.
— Трийсет и три годишен, от Бетел Парк. Перверзник от класа. Намерихме купища детска порнография у тях. Открит на няколко мили от дома си, в уличка до Браунсвил. Едно от малкото местопрестъпления, където все пак успяхме да открием някаква улика.
— Каква?
Фаустино се приближи до бюрото си, отвори масивното метално чекмедже отляво и взе да рови вътре. Откри една средно голяма светложълтеникава папка, измъкна я и я разтвори върху бюрото си. Вътре нямаше кой знае какво — десетина разпечатани страници и няколко фотографии, прикрепени с кламер. Разгледа снимките за секунда, после плъзна папката към Фогел.
— Този тип имаше портфейл, от който успяхме да свалим отпечатъци, които определено не бяха негови.
— Но не са били в системата?
— Точно така. Предполагаме, че нашият извършител е измъкнал портфейла, за да провери самоличността на жертвата. Той (или тя) не е докоснал парите в брой или кредитните карти. По всичко личи, че нищо не е взето.
— Много дързък ход — да пипа без ръкавици.
— Или се е паникьосал, или просто е тъп. Кой знае?
Фогел разгледа внимателно трите фотографии. Първата беше на портфейла — черна кожа, шофьорската книжка в отделенията вляво, една „Visa“ и няколко други карти отдясно, целият покрит с бял прашец за сваляне на отпечатъци. Намръщи се.
— Колко големи са били ръцете на Флак?
— Забеляза го и ти, а? — Той потупа по снимката. — По-големите отпечатъци са на Флак, а по-малките са онези, които не успяхме да открием в базата данни.
Фогел се замисли за миг, сетне погледна към другите фотографии — и двете бяха на отпечатъци от обувки върху мръсотията в уличката.
— Мислим, че са детски. Размер 35,5.
— Може и да са дамски.
— Да, може.
— Не може да го е извършило дете. Размер 35,5 — това ще рече колко? Десет? Единайсет години? Прекалено малко, за да премести труп като този. Колко тежеше Флак?
— Седемдесет и седем килограма.
— Определено не е дете. Дори аз не съм сигурна дали мога да поместя тяло, което тежи седемдесет и седем килограма.
Фогел заразлиства разпечатките. Шест съдържаха копия на касови бележки.