— Какви са тези?
— Явно е хапвал в закусвалнята отсреща. „Крендал“. Ходил е там няколко пъти седмично. Една от сервитьорките го разпозна на снимка, но не можа да ни каже нищо полезно. Бил тих, хранел се сам, винаги поръчвал сандвич с шунка и сирене, кока-кола и пържени картофи.
Фаустино затвори папката.
— В закусвалнята видях едно хлапе, Дънкан Белино. Преди това го бях забелязал и на местопрестъплението. Доста се изнерви, като почнах да го разпитвам. Имам усещането, че е открил трупа, опитал се е да отмъкне портфейла, но се е уплашил. Исках да изкарам съдебна заповед да му вземем отпечатъци, но съдията не подписа — нямало достатъчно основания. Възрастта му обаче пасва, както и размерът на обувките.
Фогел се облегна на стола.
— Това, друже, е задънена улица.
— Възможно е, но не обичам да оставям непроверени неща. Ако той е бил първият, озовал се на местопрестъплението, може да е огледал онзи, който е захвърлил Флак там. Хлапето беше хванато преди няколко години за някакво дребно нарушение, така че вече е в системата, но досието му е засекретено. Опитах се да получа достъп, за да сравня отпечатъците, но пак ударих на камък. Друг съдия, същият проблем — липса на солидно основание. Не мисля, че хлапето го е извършило, но интуицията ми подсказва, че знае нещо.
— Добре, с други думи — и в случая с Флак също няма веществени доказателства, които да използваме. — Тя кимна към дъската. — Разкажи ми за 1986 година.
Фаустино се приближи към дъската и посочи фотографията, над която бе изписано „1986“:
— Тя е най-възрастната ни жертва, за която имаме сведения. Четиресет и седем годишна цветнокожа жена. Няма полицейско досие. Била е касиерка в „К-Март“. Живеела сама. Тръгнала си от работа на 6 август. Обикновено се прибирала пеша. Това е и последният път, когато е била видяна. Открихме я на 8 август в Баптист Парк.
— Разполагаме ли с дата и час на смъртта?
Фаустино поклати глава:
— Патологът не успя да определи със сигурност. Заради състоянието на труповете. Заяви ми, че може само да гадае. Нито един от обичайните маркери не върши работа.
— С други думи, липсвала е поне два дни. Извършителят може да ги държи живи известно време. Има ли данни за сексуално посегателство?
— Патологът не смята така, но и за това не можел да бъде сигурен. Важното в случая е, че имаме доста широк спектър от жертви — различни възрасти, различни раси, и от двата пола… Престъпленията на сексуална основа обикновено се придържат към определен типаж, предпочитан от извършителя. От онова, което знам, Флак е бил единственият сексуален маниак по въпросното дело.
— И на всичкото отгоре е жертва.
— Жертва е.
Фаустино посочи към още три снимки върху дъската:
— 1985, 1984 и 1983 година. През 1985-а и 1983-та са мъже, през 1984-та — жена. Нито един не е идентифициран. Всички извадени от река Охайо, на разстояние от три до шестнайсет километра от града. Всички голи. Единствено състоянието, в което бяха открити, ги свързва с този случай, нищо друго.
— 1982-ра изглежда много малка — отбеляза Фогел.
Фаустино хвърли бърз поглед към снимката на дребното телце — почерняло, съсухрено и сбръчкано — до фотографията на усмихващо се детенце.
— Най-младата ни жертва. Шестгодишната Ребека Полман. Отвлечена от „Монроувил Мол“ на 2 август и захвърлена зад контейнер за боклук до ресторант „ИйТ’н Парк“ в Уест Мифлин на 8 август.
— Същия мол, където са снимали „Зората на мъртвите“?
— Да.
— Зловещо.
— Майка ѝ пазарувала в „Сиърс“, разглеждала дрехи, а Ребека искала да хвърли едно оченце на играчките отсреща така, че майка ѝ да я вижда постоянно. Имаме десетина минути, през които местоположението ѝ е неизвестно, затова мислим, че именно тогава е отвлечена. Повечето магазини поставят детската секция най-навътре в помещението поради две причини. Първо, децата завличат родителите си там, така че минават покрай възможно най-много стоки и е твърде възможно да направят някоя импулсивна покупка. Второ, за да са най-далеч от изходите, тъй като повечето деца биват отвличани именно от щандовете с играчки. По този начин охраната на магазина разполага с повече време да реагира, преди похитителят да се измъкне. Когато Ребека е била отвлечена, никой не е забелязал нищо. Просто е изчезнала.
Той порови отново в чекмеджето, измъкна друга папка и я разтвори на бюрото. В нея имаше зърнеста снимка формат А4. Подаде я на Фогел:
— Охранителните камери в мола не са уловили нищо, което да си струва вниманието, но успяхме да изкараме ето тази фотография от паркинга.